Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...

----
Света Маргарита или Санта Рита де Сполето /не е игра на думи/ е светицата на невъзможните каузи. Мъжете И се молят за прошка, жените за рожба. Нейният ден е 22 май.

Моите улични псета
цяла глутница броят.
Пет поколения шетат
в тревния блоков квадрат.
Вечер кракът ми щом стъпи ...

Giorgos Mazonakis-Edo
Kathe fora lathi polla me hreonis ke les tha figis ksana
I dikes su apiles, sto leo, pos ine treles
Kathe fora lathi polla me hreonis ke les tha figis ksana
Ke zitas aformes, n' anigis kenuries pliges ...

I can't go any further then this
I want you so badly, it's my biggest wish
I spent my time just thinkin thinkin thinkin bout you
Every single day yes, i'm really missin' missin' you
And all those things we use to use to use to do ...

Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да разговаряш със звездите...
И мислите да те болят
от разминаване с мечтите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам ...

На тънката граница на чернобялото,
в пълния ден със сивота,
обвита на самотата с наметалото...
... мислите блудни като тръни бодат...
Маската плътно на лицето си сложила ...

Кой още
Ограбено чувство
и миг след това
боса се втурвам
по луда трева. ...

Целуна ме в дъжда веднъж, в дъжда веднъж.
Целуна ме във буйна ръж, веднъж, веднъж.
Сега повярва ли в сълзите, покрили целия ми дом?
А Бог окриля ли съдбите, когато в гърлото потъва стон...

Помниш ли очите му?...
Помниш ги, разбира се. Помниш ги по-добре от твоите собствени даже. Та нали толкова пъти вече, толкова отчаяна и търсеща си се вглеждала в тях, изпълнена с болезнена надежда да откриеш в тях... какво? Отражение на собственото си неизречено очакване. На собствената си страст. И ...

Беше Есента...
Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;
Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;
Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!
Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха. ...

Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.
Там стои той сам във сянката на нощта ...

На този дъжд прилича покоят на сърцето -
следите хорски погалило е днес,
сред тях узна, захвърлени отдавна,
една и две мечти без глас.
Не искам да тичам после ветровете. ...

Търся те, помогни ми!
Не те намирам в себе си,
където мислех, че ще бъдеш.
Изгубих времето си
в опити да те видя някъде. ...

Отворих очи и нежните слънчеви лъчи ме пронизваха през прозореца. Сънувах ли? Беше ли реално всичко това, което ми се случи? Лежах на студеното легло в бялата болнична стая, когато при допир с неговия глас ме побиха тръпки.
- Ето, че пак отвори очи, не вярвах, че ще оцелееш в тази битка, Анн. – усми ...

Мило мое пандишпаново кексче, здравей! Най-после изтрезнях и реших да ти пиша, след дългото ми мълчание. Съчувствам ти. Разбирам положението ти, зная, че в казармата е зверско. Усещам, че си доста загорял, не се притеснявай, аз също. Жадувам за момента, в който ще те погледна с моите честни очи и ще ...

РЕЗЕНЧЕ ЛУНА
При теб ще дойда с резенче луна,
посипано със захар от звездите,
останало случайно след нощта,
когато единак захапа хищно ...

Прераждане
Крехките среднощни обещания
шептяха за отминаваща любов.
За гърлото й ръцете ми копняха,
а Тя запрати в мрака своя зов. ...

Тук има само тишина!
Паважът е покрит като със слама.
В ръцете си държа мечта –
от пеперуди зимен помен правя.
Щурчетата са скрити под снега, ...

Писък на птица, пробол тишината,
нежна въздишка, спряла дъха,
шепот копринен, докоснал душата,
желание, скрито в летяща звезда.
Поглед, открил съкровените мисли, ...

Измръзнали, забравени крилете ми
откри.
По пътя изоставени...
(облечени в мечти)
Безпомощно захвърлени... ...

Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш?
Така жестоко душата ми да раниш.
Не познавах в тебе егоиста, ...

Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...

Край
Подигравай се! Мрази ме! Унижавай ме!
Аз съм безпределно щастлива!
Лъжи ме! Предавай ме!
Смехът ми пак от радост ще прелива! ...

"Небето плаче"
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"! ...

Седя на стола и пропъждам тъмнината. Пъдя и съня - и без него мога да живея.Седя на стола и мисля хиляди неща – глупави, лъжливи и определено не толкова истински, колкото ми се иска. Има демон в душата ми, обвит в облаци дим. Демон, вплел се в стомаха ми, просмукан в кръвта ми, вгнезден в сърцето ми ...

За кой ли път
завръщам се под топлото ти рамо.
Охлузена от болките навън,
във теб се сгушвам - жива рана!
За кой ли път ...

Грозното коте
Имало едно време една млада майка котка, която живеела във ферма с много животни. Тя имала три малки котенца. Само едно от тях се различавало, то било по-голямо от останалите и всички животни във фермата го нарекли грозното коте. Всички се плашели от него, само майка му била спокойна к ...

Аз не те изоставих, Родино,
някога “прогони ме ти сама”,
за зло или за добро…
Не ми беше лесно да замина,
без моята още недоизживяна любов… ...

Вече не е същото без теб.
Сълзите не достигат там,
където си ти.
Обичам те.
Боли. ...

Моя малка крехка приятелко,
колко много тежи самотата!
А животът, легнал на слабите плещи,
привежда душата ти!
Не разменяй ценните си монети за медни! ...

Драма.
Доколко е ценен животът,
когато срещу несправедловост жестока
се изправяш без смисъл,
без време за орис дори? ...

СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ
Вятър.
Време.
Любов.
Виждала ли си някога вятъра? ...

Земя на моите деди. Поена
със кръв. Със стари рани по гърба.
От варвари-потисници рушена,
изправена от бедност на ръба.
Ти пак си млада, пак цъфтиш напролет ...

Изгряват тихо перлени звезди,
а нощ и ден омайно се обичат,
въздъхват нежно ангелски очи
и океани с пламъци си сливат.
Под плаващите сенки на нощта, ...

В душата ù влезе, тихо, на пръсти.
Погали я нежно с птиче перце.
Раздуха със обич любовните чувства,
огън разпали в нестинарско сърце.
Ръцете целуна по дланите, с устни. ...

Моята усмивка все е подритвана,
вечно изтръпнала и ветровита.
Връща се вкъщи след дългото скитане,
пак я посрещат дъждовно-сърдито.
Тя е светулчено нежна и пролетна, ...