- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...

Свечерява се вече,
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки, ...

Небето седна във краката ми,
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе, ...

Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.
Жени страха си с грим прикриха
и под ярема на светът ...

Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...

Не мога за дълго за нищо да мисля,
ти все се разхождаш в ума ми,
подскачаш, засмиваш се, весело пискаш,
говориш ми милички думи...
Прегърнати бродим, към мен се притискаш, ...

На полянка сред горица,
в росна, дъхава тревица –
колко шапчици – на пъпки,
бели, жълти, сиви гъбки!
Знае уж и е наясно ...

Тих шепот, разговор с ангелите водя.
Умора във главата, никъде няма да ходя,
но гласове от другата страна ме викат,
ангелите на смъртта без усилие ме тикат.
Сълзи от смях, писъци от пурпурна зора, ...

От вчера миг -
нахално конфискуван -
витая.
Безприютна късна есен.
Приятелите - ...

ЕСЕН
Септември - граница между сезоните.
Ветровете гонят Август от тук.
Октомври зъзне сред клоните.
Уплашено лятото бяга на юг. ...

Започнах да пиша
днес аз разказ,
как изведнъж
запознахме се ние
и колко времето ...

(три години живях там, на улица "Бирчанинова")
В съня ми гълъбите гукат.
В кръвта ми Дунава тече.
Мен Господ ме доведе тука,
а кой ли ще ме отведе? ...

С камотика*
през тундрата се скитам.
Бял блян откривам.
Иглу до иглу -
ескимоската обич ...

Ноември
Още мечтая за нашите зими,
за отрупаните снежни пътеки.
Мечтая за утрините хладни,
за клоните, от скрежа пленени. ...

Вино и отрова®
На глътки отпивам от твоята обич,
вино с отрова редуваш за мен!
Чашите сменяш и двете са пълни,
дали ще дочакам новия ден! ...

Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...

Три трилъчки за хората от ФИА под Бърньовия небосвод
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота. ...

Тъмна завеса се спусна пред очите ми.
Представлението свърши,
а аз все още гоня мечтите си...
Тъмнина скрила е моя път...
Тъмен още за мен е светът... ...

Всички жени са еднакви!
Всичките имат гърди,
всичките имат опашки,
и са продажни, и зли!
Казано просто с две думи – ...

1. Es ist egal was du jetzt sagst ,
es ist egal wonach du fragst ,
er kommt nicht zurück zu dir!
Es ist egal was du jetzt denk's .
wie oft du seinen namen nennst ...

Вълна съм аз, а ти - брегът.
За малко плиснах се във тебе
и тръгнах си по своя път,
безмълвно слях се със морето...
Поиска да ме задържиш, ...

Вече всяка дума е излишна,
всичко между нас приключи.
Отронвам аз въздишка,
с лекота мога да кажа "върви си".
Ако те видя, ще те отпратя, ...

Нестигнали сърцето,
преглъщаме, обичам те.
Ден след ден, прашинки от
себе си губим, нераздали
доброто до край. ...

СЪН
Веднъж сънувах...
................................................................................................................
Аз съм на някакво тъмно място и лежа обграден от поставени в кръг горящи факли. Мракът е непрогледен, освен участъка, който ме осветява. Вони ужасно. Тишината ме без ...

Времето дойде и си отмина
И казахме си ние сбогом,
но в очите виждах пак "защо?!".
Търсех път към теб, но
се подминахме, защо ли?! ...

Кажи ми как да те забравя?
Остави ме сама в тишина и мрак,
без теб животът няма смисъл,
без теб животът ми е ад.
Угасват бавно и последните надежди, ...

Преполовен животът! Тривиално!
Изкуство е да ходиш по ръба.
В умение превръщаш, екстремално,
пътя си към Горе, към върха.
Трапеза пищна, с много свещи, ...

И тази нощ отново под клепачите
настани се бавно и този мрак.
Приех те и сред хилядите неудачници
без да знам - мой си или си враг.
В гънките на мойте мисли настанявай се. ...

Надявах се отново да те видя
на пейката под тъжните коси на нашта ива,
забравила за старите обиди –
да се целуваме безмилостно и диво.
И страшно ми се искаше да се обичаме – ...

Нима ти пука, че "Обичам те!" ти казах?!
Че себе си потъпках пак...?
От живота си отново се отказах
и вървя сама във студ и мрак.
За пореден път с очите си те търся, ...

Просяци сме… И ти, и аз! За небето, за неземното. Просяци ще си останем… А земята - тъй си и седи - мърлява, постлана с лепкав одеал, бездарна… Много пъти и устатна. Очаква утрото проклето да я дари със нов фрагмент - във черно, ако трябва да отгатна… Морето ù се моли за парче насъщен хляб, а тя пък ...