Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали...
От сто посоки песни полунощни ...

Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен, ...

Каишката ли стяга? На врата ти е.
И на гърдите тежко стъпила вина…
А въздухът? Май гъстичък и мръсен е.
Замесена с предателство е обичта.
Ще се забрави бързо. Като добрина. ...

По онова време, да ви кажа, бях млад - някъде на деветнадесет-двадесет години. И понеже гледах добитъка на баща ми, често ми се налагаше да пренощувам извън село. Онази вечер бе една от тях.
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях ...

- Мнмфауу - прозя се Но Щен Вълк и докато се протягаше, каза: - Добро утро, Ко.
- Хъм - изхъмка той малко по-късно, след като се огледа учудено: - Къде ли е?! Обикновено не става преди мен.
...
- Мнмфмяуу - прозя се Ко Та Рак и в просъница добави: - Нещо ми е некомфортно, ама като се разсъня ще го н ...

ТРУДНОСТТА ДА СЪЩЕСТВУВАШ
Често се питам дали има човек, който да е погледнал в музея на миналото и да не е забелязал добре балсамирания труп на собствените си надежди. Най-вероятно там, където свършва гробището на илюзиите, надеждата и отчаянието изглеждат безсмислени. Сигурно има много начини да в ...

Забързани, залутани и погълнати от сивото ежедневие на живота. Вечно търсещи, вечно преследващи някаква цел, вечно гонещи кариера, учение и т.н. А всъщност запитвали ли сме се някога това ли искаме? В това ли се състои смисълът на този живот?
Едва ли.
А животът е само един. Миг, който ни е даден за ...

Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна, ...

Per angusta ad augusta --
Чух да казва мъдро някой вчера.
Нищо не разбрал, без жал,
гръб обърнах аз, "на лицемера".
Тия думи чух за втори път: ...

Temida & ATodorov
Метеори станаха мечтите,
замръзнаха над ледената шир.
И в двореца стъклен под звездите
вятърът почиваше във мир. ...

Седни, да помълчиме двама,
допрели уморени рамене,
да си говорим смисъл няма,
без думи се разбираме добре.
И нека тишината ни изпълни, ...

Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...

Силвана, щура шеснадесетгодишна пънкарка, беше на гости на приятелката си Аня. Тя също не беше като другите тийнейджърки - имаше странен характер и често спореше. На първия ден от гостуването на Силвана те решиха да се разходят в парка. Седнаха на люлките в детския кът, запалиха по цигара и започнах ...

И защо ми е тъжно...
Не зная.
Криволица...
Стръмна аномалия.
Всичко, Господи, ...

Ти си това, което иска душата,
ти си топлият лъч свтлина,
ти си моето спасение на земята,
ти си за мен единствен в света.
Ти си нежната ласка на моите дни, ...

Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света, ...

ЗАВЕЩАНИЕ
Дечица, мили мои, аз не зная,
какво имане ще ви завещая?
Но знам, докрая
ще си остана все такава. ...

Кратка светлина, миг отмъщение.
Атмосферата си плаща с красиво погребение.
Играех си около кометата,
метеороид бях,
но бях привлечен от планетата ...

Тъжна съм понякога, не крия,
но бързо крия своите сълзи,
за теб отдалече се усмихвам
и усмивката ми пак блести.
Ти, мое малко човече, ...

На капки вдишваме
обич.
Светове разлистваме с
вяра.
Очите, ...

Писна ми да се усмихвам,
когато ми се плаче.
Все аз да прощавам,
а право на грешка да нямам.
Животът коварно ме смачква ...

Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста, ...

Ако слизам от звездите,
ще нося тяхната тишина...
Ако идвам от недрата на земята,
ще нося нейната топлина...
Ако те целуна сега... ...

Едно хлапе избяга под дъжда,
събу обувките,
започна да танцува,
да тича
без да спре, ...

Ела при мен!
Да видя слънце
и да го докосна
без да се опаря,
и с рана да не остана. ...

Мой фалшив,
розов свят
и ти, човешко окаяние...
Малък ми е тоя свят -
това е моето наказание. ...

КЪСМЕТ
Стоим с директорката в клуба и бистрим политиката. От чашите ни се носи аромат на кафе. Блажено сме се отпуснали на меките кадифените възглавници. ”Кеф!”
На вратата се почуква. Докато кажем “да”, отпред ни се изтъпанчва загорял от слънцето мъж на видима възраст седемдесет. Сините му ястребови ...

Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...

Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...

Ти си онзи миг от вечността,
в който аз разбрах, че си ми нужна!
Въздух си ми, глътчица вода –
всичко си ми, лястовице южна!
Като лъч се стрелна в моя ден, ...

Погледнеш ли в очите ми, ще видиш
светът, събран във кукленските ириси.
Загледай се във тях, ще се откриеш,
ще се познаеш, без да питаш ти ли си.
Мини през огъня на лудите ми мисли, ...

Обеща ли ми
Погали ме...
и разтопи тъгата ми
със топлите си длани.
Сладоледено разтече се ...

От буцата са разделени,
милиони песъчинки камък,
в стени по-късно претворени
на някакъв старинен замък.
Обречени в раздялата са те, ...

Невидян, непреживян е този залез.
Тих и мек.
Два облака
в неокосената трева
лежим ...

Цветя продаваш.
Цветя без корен, мъртви.
Не те ли е страх?
Риск е да продаваш смърт.
Казваш, гладна си. ...

Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...

Утрин
Ти слънчев лъч за мен си нежен.
Едва-едва докосваш мойте длани.
И утрото е тъй спокойно.
Къде изчезна младостта ми? ...