„ЗАБАВНОТО” ХОЖДЕНИЕ
В ДЪРЖАВНО УЧРЕЖДЕНИЕ
Всеки, вярвам, е висял
по опашки, в коридори,
или цял е ден търчал ...

Той харесваше работата си, която се състоеше в това да буди хората според предварителната им заявка. Ден след ден звънеше и помагаше да стават навреме за ангажиментите си. Той бе доволен... той бе будилник...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става ра ...

Влюбих се в тебе случайно,
нямам вина за това.
Истината по-рано не ти казах,
реших да ти я спестя.
Исках да ти кажа всичко, ...

Някога
Изостави ме тук.
Дори не ти пукаше.
Просто си тръгна.
Бях толкова уплашена, ...

Докъдето погледът ти стига...
Там небето е до черно синьо...
Там морето впримчва се в краката ти...
Там е хубаво и ласкаво...
Там и дъх едва, едва поемаш... ...

Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.
Крача забързан с опънати нерви. ...

Загубих те преди да те намеря -
откри ме, за да ме загубиш...
Изтече нейде пясъчното време
и рухна мостът помежду ни.
Зовеше ни с копнеж миражен прагът, ...

В мислите си предвидливо
търсиш дом и тих съпруг,
но мигът непредвидимо
ще те срещне с някой друг.
Той, вулканът от стремежи, ...

От себе си не мога да избягам.
От Дявола. От женската си същност.
И милиони пъти да повтарям,
че никога назад не се обръщам.
Че всеки, който погледа ми спрял е, ...

Преди четиридесет години с Хари седяхме на една пейка в градинката на” Цар Освободител” и ” Шести септември”. Имаше още година до кандидатстудентските изпити.
- Да станем строителни инженери, във ВИСИ се влиза с математика, в кърпа ни е вързана. С физиката все ще се оправим.
Така в оня ден бъдещата ...

Какви ненормални стихчета!
Като обратна магия:
колкото повече пиша -
повече ми се криеш.
Как да ти викам? Никак. ...

Смисълът на живота
Защо толкова малко се говори по тази тема? Или пък, когато се заговори постепенно нещата излизат някакси от контекста. Странното е, че понякога се задават определени постановки, логични и последователни, които изместват центъра и не могат да се "похвалят" с универсалност. А дали и ...

Моят квартал
Моят квартал е голям,
имам приятели там.
В Аспарухово живея,
тичам, скачам, пея. ...

Събуждам се пак в тъмнина,
а вчера сякаш бе светло...
Отново прилив - море от тъга,
а сякаш трябваше да е отлив...
Заспивам пак в самота, ...

32.
“Второ денонощие – жива съм”, отбелязах си аз доволно, събуждайки се на сутринта. Двадесети септември. Опитах се да се надъхам с оптимизъм, пресмятайки изминалото време в проценти, десетични дроби и т.н. Нещо като надъхване за работната седмица – ето, вече е вторник, значи като мине утре, т.е. с ...

Залагаш мрежи, хрускащи препятствия,
неумолимо гониш ме из времето.
В колоди карти Таро ме размесваш,
разбиваш ме и стръвно ме изтегляш...
В часовници тиктакащи ме мериш, ...

Вериги от мисли.
Прошка,
от сълза брошка,
леко като богомолка
дава криле за потъване ...

Сънувам устни с вкус на плод
и кожа с допир на коприна,
очи, в които е стаен цял небосвод
и ласки - повей в пролетна градина.
Сънувам и прохладни водопади, ...

когато си пожелавам безсъние
за да те гледам как спиш уморен
ти спи спокойно върху гърдите ми
аз търпеливо дочаквайки новия ден
ще докосвам ръцете си ...

Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...

Мълчание в бяло,
мълчание и тайна една,
полегнали в докосването едва
на нощта и деня.
Мълчание гордо ...

... някой мисли за мен,
някой ме чака.
Някой ме иска
нежно във здрача.
Някой ме кара ...

Всичко бе до тук,
спомени връхлитат един след друг,
да ви забравя няма да мога,
но в живота сам ще се боря!
4 години от живота дадохме си, ...

Борбата с Вас и заради Вас
Ще говоря за реалността и мечтите ни, които грубо се сблъскват ден след ден и рушат детското в детето, ограбват красивото в света и прекършват слабите души. Защото борбата не е само сила на ръцете и на ума, не е сражение с противник, не е битка на честта. Тя е израстване, ...

Посланията на Далай Лама
Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
Ама как да стане като ние винаги си казваме: Това не се отнася за мен! На мен такова няма да ми се случи, а после леем крокодилски сълзи. Една приятелка ме пита как така след толкова години брак, ...

Приказка за Дядо Коледа
Дядо Коледа се събуди от летния си сън в красивата малка спокойна къщичка в покрайнините на столицата на Лапландия. Протегна се и тръгна...
Отиде до националните паркове на Лапландия, където хората са оградили с мрежа множество от северни елени, за да не избягат. Мина културн ...

Като лудост ще вляза в душата ти,
ще разпъвам на всички страни,
ще повярваш, че аз съм съдбата ти
и ще кажеш: "При мен остани"
После може да бъде различно – ...

(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)
Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.
(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”
(Аз) „Каква емо фаза?!”
(Ме ...

Градината и старата красива къща,
белите прозорци, оградата и тя.
Всичко тук за някой ми напомня,
за някой си надничащ плахо зад открехната врата.
Когато съм минавала преди години, ...

Отровната чаша
небрежно подава,
покланя се ниско
с усмивка лукава.
... и чака да види ...

Мит или реалност е стремежът
към съвършенство?! Целите ли
са по-важни, пътят ли до тях?
Или е много трудно да се каже?
Кое е нещото, което все нагоре ...

Глухарчена опора
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза... ...

Опасно близо до небето
Обичах този 30-ти етаж. Ще кажете, че 30 етажа не са много. Да, но е достатъчно, за да обгърнеш с поглед един милионен град. Да го огледаш надлъж и нашир, да го погълнеш с поглед, да се почувстваш творецът, който го е измислил и сега съзерцава макета му под стъклен похлупак... ...

Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на г ...

Силата може да те накара да идеш в Ада.
Силата може да те нарани и дори да те убие.
Но силата може и да те накара да се усмихваш, да бъдеш щастлив.
Силата може да осмисли живота ти.
Но силата е просто една специална усмивка за един специален човек.