На голямата любов между баба и дядо,
които най-сетне се събраха във Всемира.
Очите ми, изплакани до болка,
потапят се във нежна светлина.
Ръцете - потъмнели от очакване, ...

Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.
Да върна свободата ѝ копнея, ...

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...

/малко закъсняла/
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва. ...

Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми ...

Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката. ...

Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...

Събудена от утрешното слънце,
(днешното забрави да изгрее)
ангел със крила прекършени
на кладата на самотата тлея.
С мътен блясък изгревът отчаян ...

I hate it when I come home
And your already asleep
You throw things out
Without talking to me
I hate how you expect that ...

Поискай прошка®
Поискай прошка от душата,
за всеки миг, прекаран в самота,
за мъката и за лъжата,
за всички грешки досега! ...

Бодлива тел от ръждясали чувства
разкъсва всеки сантиметър от нас.
Празна къща - гола и пуста -
така е отдавна - душата е мраз.
Бодлива тел от ръждясали чувства ...

Ти виждал ли си някога на твоя Бог лицето,
освен изписано с бои на старата икона!?
Почувствал ли си допира му освен в сърцето,
или просто - ей така - възкачаш го на трона!?
Ти плакал ли си някога сам пред иконостаса, ...

На Добромир Тонев
Аз те виждам да яздиш, Поете –
конче-вихър под тебе лети.
И расте, възмъжава сърцето–
от родените в него мечти. ...

На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите, ...

Не ме спасявай...
С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене... ...

ЗНАЕШ ЛИ...
Знаеш ли какво е
сутрин да плиснеш
на очите си
две-три шепи студена вода?... ...

Нова луна е изгряла.
Светла и топла.
Ято гълъби излетяха
от очите ми
и в гнездо я превърнаха. ...

КОТКА-ИДИОТКА
Той:
МИСЛЕХ НЯКАК СИ ДА КРИВНА
И ДА СПРА СЛУЧАЙНОСТТА,
НО КОЛАТА МИ УВИСНА ...

Така исках да ти дам нежност...
Тази, която стотици години събирах...
Уби я глупавата ми небрежност
и погледът празен подире ми.
След това, щом веселбата притихне ...

Ще се превърна в теб,
това го мога... Зная.
(Ще бъда твойта кръв
и твоето сърце.)
Дори да тъна в изнемога, ...

КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...

Питай ме!
Сега си с нея, аз го зная,
няма нужда да измисляш оправдания.
Питай ме, как те желая,
как ме измъчват дяволски страдания... ...

Животът се оказа празна урна,
съборена от вятъра по хълма.
Капачето внезапно се търкулна
и фина пепел дробa ми изпълни.
А миг преди пожарът на мечтите ...

Уютно от мечтите
Здравей! Ще може ли да вляза?
Навън студено е и дъжд вали...
Мокър съм. Ще гледам да не цапам...
Да, може чай и ром вътре сипи. ...

Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...

Светът е в криза.
Тази дума се прокрадва ежедневно в съзнанието ни. Този момент на масова психоза, всяване на страх сред населението е може би отново част от общия план за обединение на народите. Един-единствен ръководещ разум, който съвсем скоро ще се оформи като такъв. Ще разгърне крилете си и све ...

Истината е това, в което вярваме.
Мъж с брадичка, вярващ в Бог,
спори с двама опоненти -
(първокурсници студенти)
астроном и биолог. ...

Боксувай
в мръсотията,
която ти дава ежедневието!
И пътувай
от време на време, ...

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно, ...

Безкрайна пустиня от болка.
Далечен оазис-мечта.
Парещи стъпки-спомени.
Молитви за жива вода.
Двугърби камили-чувствата ...