Време забързано гониме –
то ни препъва и пак
вием, проклинаме, молиме,
хукваме бързо във бяг…
Отстрани – всичко размазано - ...

продължение:
Произлиза човешко изложение на еволюцията, отколкото тези карми - връзка между черния кръст на страданието в Евангелието със словото на Христос. Събуждат се силите на майката, настъпва към взаимовръзките на Микрокосмоса с Макрокосмоса - индивида и света.
"Слънцето пее своята стара песен ...

ОГНЕН КРЪСТ
Обагрят пламъци земята.
Вихрушка развява криле.
Слънце эад облака се скрило,
в огнен кръст от страх трепери ...

Имаме си две козленца!
Виж ги – като две момченца
скачат, гонят се из двора.
Ех, че радостен е Боре!
Като гледа и не трае – ...

Ще бъда силна, няма да се дам,
и заради теб ще трябва да се боря,
ще плащам на живота своя дан,
но чуй на теб какво ще отговоря.
Сделката ти с алкохола е стабилна, ...

Разплитам самотата
с топли пръсти,
потънали
във пазвата
на спомена. ...

Четвърто еспресо. От цигари ми писна.
Менюто разглеждам. Още умувам.
Скоро ще дойдеш. Отговор искаш
на тези въпроси, от които се страхувам...
Ще ме погледнеш открито и прямо. ...

Животът ни е посока без име,
която винаги се случва грешна,
по стъпките ù влачим се безименни
и ние, и ние самите безнадеждни.
И търсим нещо - знаем ли какво? ...

Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен ...

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато ...

Кой казва, че щурчетата умират –
че есенес изчезват от света?
А всъщност те на топличко се скриват
и чакат търпеливо пролетта.
Във ранно лято още ще запеят. ...

Мечта
Пороен дъжд над земята се сипе,
а около мене въртят и въртят се мечтите.
На теб те всичките са посветени,
и душата, и сърцето - пак на теб са подарени. ...

Остарях -
с детството, забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
със първата любов - със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино. ...

Тъжна усмивка,
ранима шега.
Тиха целувка,
щастлива тъга.
Горчив сладолед, ...

Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...

Един живот си отива,
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

Звездите трепкат тъй сияйно,
играейки в нощта омайно.
Изпълват те небето с красота,
с нежна и вълшебна - чудна светлина.
Погледнеш ли за миг това небесно царство, ...

Къде са следите, които ми остави?
Къде е споменът, защо ме забрави?
Обичах ли те безумно или фарс?
Симулирайки чувства в грешен час.
Повярвах в мечтата или в лъжата? ...

НЕЖНОСТ
Нежност,
само туй ми дай!
Дай ми всичко топло!
Нека сърцето ми да заиграй ...

Днес ще бъда иронична,
глуповата и двулична.
Палаво ще ви се смея,
като слънце чак ще грея.
Ще флиртувам с всички нагло, ...

Дали целувката ще бъде „Невъзможна”,
каквато е между Фантагиро и Тарабас?
Дали когато устните до моите докоснеш,
ще се превърнеш в звяр?
Дали ще се наложи във вериги да те оковавам, ...

Признание
"Сагапо!" - как да кажа, гъркиньо,
щом сърцето ми гневно мълчи.
Падат тъжно в кристалното вино
две маслини от твойте очи. ...

Душата ми е крехка жива струна,
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко, ...

Скоростно завъртане...
Причерняване... Припадък.
Колко още от това ще има?
Въртящи се снежинки,
запълват всяка празнина, ...

Къде си ти и кой си?
Трол ли си или пък принцът чакан?
Нахлу в душата ми и преобърна всичко,
със струни нежни ти света ми върна.
Не тичай, не избягвай ме, ...

ПРИНЦЕСА ЛИ?
Пепеляшка съм, но наопаки.
Цяла нощ съм твоя принцеса -
покорна или господстваща
корона нося... в сърцето си. ...

Дълго съм се чудила какъв е смисъла на това, което правим всеки божи ден, когато изскачаме или просто изпълзяваме от своите легла? Открих ли го? Не... Но знаете ли какво усетих, какво изпитах, когато просто поспрях. За един-единствен миг, погледнах красивия изгрев и открих, че не е нужно да знаем за ...

- Толкова наивно е да обичаш...
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...

Отново сме сами...
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга, ...

- Мамо, тази малка звезда, моят татко ли е?
Ани погледна към небето и видя малката звездичка, която сочеше пръстчето му.
Притисна го силно към себе си и влезна в стаята. Седна до легълцето, на което спеше дъщеря ù. Пак има температура.
Тази вечер ще е безкрайна.
„Звездата... всяка вечер ни наблюдава ...

Изгубих се,
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...

само крачка
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...

Диктаторите -
даряват ордени.
Народите -
ги хранят.
Човеците ...

Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...

Хубаво е да се пътува. Казват, че човек всяка година трябва да посети поне едно ново място. И както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече. В началото на месец май семейният съвет реши, ще отидем до Одрин. Макар за един ден. Напълнихме резервоара на автомобила с евтина газ и потеглихме. За ...

МАГИЯ
Живеех свободен като птица -
прелитах от клон на клон.
Ти омая ме с погледа на жрица –
потърсих при теб подслон. ...