Толкова е пролетно,
когато
вятърът навън
в захлас шепти,
зад пердето цветно ...

По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.
В прозореца крив самотно виси ...

Ще заровя сърцето си (лявото)
там, под храста цъфтящи камелии.
И, оплетено в корени цяло то,
нека спи и забрави последния.
Нека милват го сенки от клоните, ...

С изтръпнали пръсти на спусъка
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.
Черно-бели нюанси, ...

В сегашно отминало,
самодеен театър,
второстепенни роли,
глупави думи,
суетни актьори, ...

Звън на камбана
и една дълбока яма -
наоколо само скръб и сълзи
и много тъжни души...
Всеки поднася тъжен цветя - ...

Още с влизането в класната стая на другия ден, Криси вече усещаше събраните погледи върху себе си.
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...

Аз съм нещо грозно, закърпено със кръпки.
Аз съм нещо странно, от което те побиват тръпки.
Аз съм ексхибиционист на нуди-плажа.
Аз съм нещо странно,
със което те е срам да се покажеш. ...

- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...

След дългите битки за правдата
по пътя житейски трънлив,
ще забравя гнева и обидата
и искам да съм щастлива.
Ще срутя всякаква стена ...

Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това ...

Гарван грачи, вятър стене,
а на скалата сам вълк вие.
Самотата го обгръща,
смъртта го целува,
а луната осветява сълзите, ...

О, Велики Боже, който си на небето и на земята! Спасителю на всяка твар. Чуй молбата на твоя покорен слуга - Морският дракон! "Разбушувай, развълнувай морските вълни! Нека тая дървена бутилка се гърчи в прегръдките на пенливия ти гняв! И ти, малка вещице, ще стоиш затворена вътре! Нека твоята снага ...

Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота. ...

Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...

Аз мисля те с най-нежните си мисли
и ти си ми в сърцето, мила моя...
целувам те и нежно те притискам,
ела при мен в студа, а не във зноя...
Ела, стопли ми тялото студено, ...

Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност ...

И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се ...

Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя ...

Тихо стъпваш край мен
с наранени надежди
и представи
от грешни съмнения.
И изпиваш до дъно ...

Дочух в далечината виртуозния тромпет,
мелодия класическа звучеше уникално,
той бе достоен за световни сцени,
но улицата беше му такава!
Днес празник в празника бе сътворил, ...

Вносно агнешко
свършиха кожите за калпаци
чалгата пирува

Подари ми нормалност,
дълготрайност и безвулгарност.
Подари ми надежда,
че всичко до мен ще се свежда.
Предмети, кибрити, чинии, ...

Дете на вихъра
На любовта си майка, на вихъра дете
и зная - в безкрая на вечността
приятели били сме,
че познавам нежната ти душа ...

ПРИКАЗКА
Изчезна връзката между нас,
в пропастта на нищото.
А бяхме свързани с въже -
нишки от доверие. ...

Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак? ...

Изгнание
На гурбетчиите
За далечната чужбина
се излъгах да замина –
на изгнание в Сибир. ...

Катаджии
Видяли явно зора,
от глад умрели хора
по пътищата дебнат
за някое левче дребно.

Любов! Това велико чувство
аз бях готов да понеса.
И в авантюрата се впуснах
в очакване на чудеса.
Бях млад. Като яйце зализан. ...

Палитра, полет и пространство.
Обичане, отричане, обет.
Емоция, еротика, единство.
Запитване, залитане, завет.
Идея, искреност, и идеал. ...

Вечерни облаци завихрят
над нас любовния си валс.
Зад тях звездите се усмихват
и тихо чакат своя шанс.
След час небето ще е дансинг ...