Любов моя, недотъгувана,
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана, ...

Не си това, което някога за мене беше.
Със очи златисто нежни и със ангелско лице.
Ако беше ангел, да ме пазиш щеше,
но не и да ровичкаш грубо в моето сърце.
Не си красивият ми спомен от мечтите. ...

Подхождаш към мен консуматорски,
сякаш аз пък подхождам различно...
Гледам на теб изследователски,
всъщност, то е толкова логично...
Но направи ми място в живота си, ...

Както покрив врязва се в небето,
както кораб пори вълни в морето...
С теб любов, движим се по звездна карта,
всеки ден насищаме пространства,
с опит носталгичен да пребродим, ...

Бряг
Всеки изгрев е различен,
а залезът - незабравим,
морето силните мъже обича,
защото любовта ги връща на брега. ...

Посвещение
На живота железният плуг,
когато мяра подир мяра
посява в нас, един в друг,
зрънцето на нашата вяра - ...

Пречупени дървета с мъртва плът,
треви, изпити от студа до сиво...
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...

Не вярвам във пролетни знаци,
както не вярвам и в разцъфнали нарциси,
не вярвам в хвърчилата, когато не кацат,
както не вярвам в посоки, когато са три...
Не вярвам в ръката, повторно протегната, ...

Плачещо момиче
Плачещо момиче,
наивност в нежността.
Плачещо момиче,
сладки мисли в красота. ...

Няма друго чувство.
Любовта е живот, любовта е глупост, любовта е абсурд.
Оставаш безмълвен, оставаш сакат, оставаш съкрушен, разрушен, но богат.
Няма друга подобна сила, няма друг заряд,
който да те кара да ескплоадираш. ...

Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).
Една соната тихичко звучеше ...

Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...

Настръхнало и свито
в излинялото от ветрове палто,
Студеното унило стиска
в продънените джòбове
дъха си хапещ и мъглите. ...

Аз не наранявам,
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...

Върви и да се свършва. Като преди сякаш сто години. Скачай. Викай. Умирай. От щастие или от болка. Утре пак си сама. На 14-ти. И тогава, преди един месец - пак.
Върви и да си тръгва. Последни минути. Една въздишка. Не искай да се връщам.
Върви и да се свършва.
Тогава ще скачам. За шестнадесет. За жи ...

Ето я и цялата песен, въпреки че в домашни условия има още какво да се желае! Това е един приемлив вариант! Текст и музика - Божидар Ганчев. Оригиналният аранжимент е негов, но няма група, с която да го направим. Настоящият аранжимент е от Живко Димитров (изключителен китарист). Свири всички инструм ...

Не вярвам някога да спра да те обичам!
Обречена съм да си ида с тази обич!
Дори когато и пред себе си отричам,
душата ми крещи: Без теб не мога.
А иска ми се да съм безразлична ...

Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...

Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...

БОЛКА
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице. ...

* * *
Какво от туй, че стана ми студено...
Ще дойде лятото, след него есента
и зимата ще стопли пак във мене
това, което ти открадна с пролетта. ...

Той закичваше с пролет косите ми,
да ухаят на ябълков цвят,
и премрежваше с копнежи очите ми,
от красива любов да звездят.
Със ръцете си - цветни простори ...

Много често тихо разговаря
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...

Въпреки че беше дребен, Уа Шо Ро не се страхуваше да се разхожда по тъмно в гората. Тази нощ времето бе приятно топло (в сравнение с доскорошните студове), макар и облачно и грингърът с удоволствие бродеше из тъмните горски пътеки.
След час-два се поизмори и седна под едно дърво, за да отпочине и с ...

Не искам пролетта да идва -
да носи мирис на любов!
Да ми напомня, че съм имала
желание и сили за живот.
Не искам! ...

Погледнах плахо -
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...

Не искам доказателство
за вечната любов,
ще галопирам сред незнайното,
далеч от твоя образ
изгарящо суров. ...

Думите
Премерените думи истински ли са?
С мъгла вълшебна пълна е нощта.
И сякаш в сляпа истина се блъскам,
на пътя спряла гола и сама. ...

Рано лягам си, защото
имам работа в леглото.
Не познахте, съжалявам.
Стихчета си съчинявам.
И когато спра да дишам, ...

Виолетово
Низ от нежнокрили сини пеперуди
плава в утринния небосвод.
Бисерния цвят на пролетта събуди
за настоящия мечтан живот. ...