Елиза Тофоли - Все пак чувствам (Едно чувство за теб)
(Autori: Elisa Toffoli & Paolo Buonvino)
(Автори: Елиза Тофоли & Паоло Буонвино)
(Festivalbar 2007)
(Фестивалбар 2007) ...

С всичка сили мята
палавият Пролет
топки буен вятър
в цъфналите клони.
Като бясно коте ...

Срещнах те вчера.
Заши очите ми с
циганска игла.

Момче, слез на земята и се опомни -
никой не може да те търпи...
С тази прическа и тези очилца
не струваш пукната пара...
Залъгвай се, че си готЕн, ...

В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...

Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш, ...

Вече не се чува оръжеен гръм,
всичко мина изведнъж,
всичко беше сън.
И нашир-надлъж -
страдание! ...

Звъниш в месеца - веднъж.
Ужасно мразя се, че вдигам.
Да, знам, въпросът е един.
Ще ходим ли в квартирата?
И искам да ти кажа - не. ...

Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших ...

Изтекъл е животът безвъзвратно,
а аз стоя и тихо ви говоря.
Не знам дали желаете обратно
на делника познатата умора,
но знам, че късно е за думи ...

И няма
да ти падам на колене!
А обожание не прося...
Не прося обич...
Запомни!! ...

Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица ...

Момиче - цвете красиво.
Момче - кутре игриво.
Бяхме малки, палави,
игриви, малко диви,
но щастливи. ...

Заложих си главата. Безразсъдно.
Напълно убедена, че си струва.
И тръгнах да ограбвам най-престъпно
това, което други си купуват.
И пламваха страните ми в червено, ...

Светлината в очите дали
само моите мисли сънува?
Или бягащи, тъжните дни,
разрушава и после отплува?
Неусетно след онзи завой ...

Прозорецът
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга. ...

раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...

Моето детство е люлка
хладна и жълта като гумено пате.
От толкова изплакани сълзи,
детството ми почва да ръждясва.
Внезапно Нищо го разяжда хищно, ...

Откъде съм ли? Коя съм?
Аз нямам дом и име.
Идвам от нищото.
(там, където всеки го е страх да отиде)
Наричай ме както искаш. ...

Боли, когато някой си отива
и ти не можеш да го спреш,
боли и тази болка те убива,
а в сърцето ражда се копнеж.
Боли, когато казваш сбогом, ...

Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...

От сълза роден,
спомен върнал
се при мен - на моето
дестство красотата.
Не отлитай, ...

Част трета
Хановете или първите тъмни времена в историята ни,
които приличат на мътеницата на баба ми
Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътениц ...

Омразата стоманена
куршум изплюва,
ето я съдбата променена,
един живот колко струва?!
От обичта на двама ...

ШАРЕНИИ
(текст на песен)
Шарении, шарении,
колко много вие липсвате ми днес!
Няма вече бюлетини ...

Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ, ...

ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквал ...

това стихче е посветено на колежката ми Детелина
С нежни, малки стъбълца,
с красиво подредени листа;
там, сгушени във тревата,
те се радват на слънцето и луната; ...

Призвание
Посвещавам, посмъртно, този стих на Вили Карагьозова - рехабилитаторка в институт "Пирогов", която се грижеше за моето възстановяване след сполетялата ме беда.
Поклон пред паметта й!
Да помогнеш
на инвалида в труден момент, ...

Хвани падаща звезда
Хвани падаща звезда и я сложи в джоба си.
Не я оставяй да угасне.
Хвани падаща звезда и я сложи в джоба си.
Пази я за дъждовен ден. ...

Shoot Your Gun
Spin me some sad story
sell me some excuse
to help me understand the things you do
'cause the way you treat your lovers ...

Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене ...