Нека бъдеш спомен за лято,
тръпчива болка и вик на море,
пръски солени, донесени с вятъра,
слънце, огряващо мойто небе.
Нека бъдеш спомен за есен, ...

Светлините последни нека угаснат...
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича. ...

Отражения 20
Малко са хората, които са способни да се радват на чуждия успех.
Георги Гълъбов

От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала, ...

Сърцето ти студено
гледа тъжно моето лице сломено.
Сърцето ти студено
от години все е тъй непроменено.
Сърцето ти студено, ...

Едничка приказка ще ви разкажа,
Дълбоко скътана във моето сърце.
„Напълно луди"- всеки ще си каже,
Ала луди ли са - знаят само те.
Залюбил момък нашата принцеса, ...

Погледът ми много ли издава,
какво бушува вътре в мен.
Погледът ми много ли ти дава,
щом знаеш, че си вътре в мен.
Погледът ми в тебе се спира, ...

Нощта прегърна пак земята
и нежно до студа се сви,
звездите като непозната
пронизваха я със очи...
И вятърът отдавна спеше ...

Ето ме. Стоя си у дома и чакам. Чакам да ми се обадят по телефона.
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...

Когато съмне
и морето се разлее
от спомена за теб
и ветрове от думи
ме подгонят ...

Тя бе блудница в своята душа,
вкопчи се в безмилостната игра!
Прегръщаше с мили и нежни ръце
мъже, от които и се повръщаше...
Тe бяха красиви, но с жалки сърца, ...

Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...

Защо ли, когато говоря,
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!
Намусени, сърдити, ...

Не мечтая за някой
свестен тукашен мъж.
Кухня, манджи и стряха
под римуващ се дъжд.
Вратовръзки, костюми, ...

Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.
Заболя ме да беся мечти в нощно време ...

Толкова пъти исках
да преминем моста пеша - двамата.
Ама не стана...
Толкова ме е страх, но тръгвам сама!
Вървя бавно, спокойно... ...

Помни ме
Помни ме ти, когато сутрин ставаш
и виждаш слънцето да грее!
То поздрав от мен ти праща
и те поздравява за ,,Добър ден!'' ...

Лягам си в голямото и пусто легло.
Лягам си... дали ще ми е топло?
Лягам си, а не искам очи да затварям.
Удавените сълзи не ми позволяват.
Заспивам със своите копнежи. ...

И не знам защо
тишината се превърна
в падащо листо.
Черните стъпки в мрака
станаха по-крехки ...

Иска ми се с думи теб да изрисувам,
но дали има стих толкова красив -
няма, колкото и да умувам
ти за мен си слънчевият лъч щастлив.
Иска ми се да напиша с думи прости, ...

откъдето онзи дъжд ни прекъсна -
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал, ...

Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва ...

На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася, ...

За мен ти си нежно цвете,
вълна, разбита в пясъка,
слънце, огряващо зелените хълмове,
дъжд, капещ върху устните
и стичащ се по тялото, ...