Търся светлина... Изгарям... губя се в миналото и във водката до мен... Късам листите на розата... Горя ги, мразя ги, треперя от страх...
И тази нощ останах да те чакам, и тази вечер бях лесно заменима... Страх ме е, Господи, страх ме е да те губя, а как не съм щастлива... Даваш всичко, а защо плача ...

Слънцето и луната се разминаха на кръстовището.
Тъмните сенки започнаха да излизат.
Кръвта кипна и бясно запрепуска във вените.
Ярки светлини засвяткат и образуват рога.
Входа тази вечер е безплатен ...

Всичко свърши,
пътят дълъг беше
и борбата водих си сама,
будна бях - ти, докато спеше,
но далеч от мене бе реалността. ...

За теб написах всички рими,
дори когато буквите отричаха,
всички стихове и химни,
с които ти говоря за обичане...
В моя малък поетичен храм ...

Разпиляна жарава
Рием дръзко в жар разпиляна.
Бълва мълнии дъх закопнял.
И кипят съдбовните трепети...
(дори вятърът е разбрал...) ...

Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти. ...

- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...

Тръгваш. Вече избра си посока.
Всичко бе един миг кратък,
но ти реши и продължи нататък
оставяйки една следа дълбока.
Тръгваш. И всичко потъва в мъгла ...

Крилата на мечтата
моя
изтръпнаха ужасени от тез очи червени
на този странник,
непредсказуем, но също тъй красив. ...

* ха-ха, това стихотворение наистина съм го писал в нетрезво състояние, но сега го слагам на трезва глава, защото държа на него :)
Пиян съм. Точно тази вечер
реших отново да пропиша.
Да вървя по старата пътечка
на любовно плетостишие. ...

Отново те срещнах. По прекрасен от всякога.
Като ангел кръжеше край мене в нощта.
С крилата си бели осветяваше пътя ми
и лесно намирах път за дома.
Препъвах се в тайни и думи неказани, ...

Греховно застанал пред мен си сега
и прошката моя просиш в нощта,
та аз отдадох ти всеки мой ден,
а ти пак бе в нечий друг плен.
Искаше да те чакам аз у дома, ...

Копнея,
милея,
с теб да живея.
Тъгувам,
жадувам, ...

Стъпалата на живота,
качвам ги и слизам.
Красива е онази строфа,
с която те приспивам.
Посипвам сняг в косите ти ...

Да обичаш мъж или да обичаш страна – кое е
по-силното, по-важното?
До скоро самата мисъл да си отговоря на този въпрос ме плашеше почти до смърт. Не смеех да търся отговора. Знаех, че рано или късно ще го намеря и се страхувах от себе си, когато този момент дойде.
А днес не се страхувам. Вече знам о ...

Блуднице моя...
Моя Чест непотребна, какво те накара
при мен да се върнеш обратно?
Заложих те девствена - хит на пазара
и цената ти скочи стократно... ...

В този труден свят на борба
търся аз любовта.
Идва тя ненадейно там,
отнякъде, срещам я аз.
Красива е тя и ми се усмихва. ...

Когато няма обич
Тежко е, когато няма обич,
тежко е, когато няма кой да те обича,
жестоко е да обичаш, а да не си обичан.
Това и с мен се случи, ...

Нейде край Созопол
на големите скали
стоеше стар рибар
с кучето си,
неговия верен другар. ...

На М.
И ти
се появи отнякъде.
Когато виното го нямаше.
Когато глъхнеха вечерните ...

Моето сърце за теб живее,
щом те видя е готово да запее,
то мечтае си за теб и знай, че аз не съм от лед,
разтапя се, когато аз те зърна
и призовава ме със поглед да те върна, ...

Росен позвъни на звънеца. Отвътре излезе подпийнал мъж.
- Какво обичате?
- Господин Ставрев, нося ви един материал да видите. Новината си я бива. Ще ударите с нея другите вестници в земята. Може ли да вляза?
- Да. Заповядайте.
Росен влезе и стреля в мъжа. Прекрачи тялото му и тръгна към хола. От нег ...

Да можех, щях звездите да прегърна,
и всичките на куп да донеса,
корони аз от тях да ти направя,
и пръстена за твоята ръка.
Да можех щях морето да обвия, ...

Есенен спомен
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра. ...

До болка познато лице
със правилни, нежни черти,
лик близък, познат и красив -
със кафяви и умни очи.
Живецът на поглед засмян ...

Две огнени очи,
по-бурни от камини
и пепел черна
като рудник на Мордор.
Кралица снежна ...

В насрещното се вряза. И това
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.
Близките, объркани съвсем, ...

Защо плача с кървави сълзи,
виждам - взираш се в моите очи,
безразличие долавям, ала и искрица любов,
не спирам за миг да се боря,
до тук със сълзите - няма да се моля! ...

Крещи ми в песен за сълзи, вожде!
Призови демоните на отчаянието,
посечи ме със мачетето и нека мойта кръв
е пътят към спасението ви.
Танцувайте вещици край кладата ...

Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…
Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…
Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…
Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.
И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм… ...

РАЗПИЛЕНИ СЪРЦА
Всички знаем тази древна прабългарска легенда за хан Кубрат и неговите синове, на които той показал разликата между здравината и силата на снопа стрели и на една отделна стрела.
“Не се делете, синове мои” - заклевал ги владетелят - “за да бъдат шатрите ви пълни с деца, смях и доблест ...

Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че ...

Грях
Отключена врата и стъпки бързи.
И ето те - уплашена, задъхана, сама.
Тръпнеща, безмълвна и прекрасна.
Спряла своя бяг - пенеста вълна. ...

Уютно ти е във душата ми.
Дори не мислиш за възможно
да хлътнеш в тежки пясъци
и кактуси да те изръфат.
А стъпките ти падат тежко ...

В последния полк
Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси. ...

Защо завивате
нежността си
с бодливата дреха
на дните?
Защо с маскирано ...