Болка, непоносима, в гърдите пари,
реалност са били всичките ми кошмари.
Сърцето мъртва пепел е от спомени
и плаче с черни, кървави сълзи...
Любовта от миналото опитах да възкреся, ...

Кажи ми,
искаш ли да тръгнеш с мен,
във времето, пространството?
Да дойдеш с мен,
където всичко е различно, ...

"Ена грама на му стилис ап то ади."
("Едно писмо изпрати ми от ада." - Барба Яни)
В отвъдното как е? Кажи, братовчеде!
Писмо напиши ми от ада!
При нас слънчогледът главица наведе ...

На всички майки
С болка ти ни раждаш
и болка цял живот ти носим.
Благословени да са мъките родилни,
ръката нежна, с която ни поемаш, ...

Искам да усещам твоето тяло,
голо, нежно притиснато в мен!
Да те целувам в сребърното огледало,
от задръжки и морал освободен!
Искам от твоята възбуда да напия, ...

Любовта потърка очи, въздъхна тихичко и се усмихна. Размърда се лениво и каза със сънлив глас:
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...

В полумрака с теб сме двама,
преплели пръсти и мълчим.
Притворили очи в блаженство,
в тишината близостта - искри.
Във топлата съпружеска прегръдка, ...

Човекът!?!
Човекът – прашинка във вечността.
Могъщ и в същото време адски слаб.
Умен и хиляди пъти по-безумен.
Хитър, а всъщност изигран. ...

Разля се помежду ни
безумна тишина...
Простихме си. Без думи.
Виновни. Без вина.
Болеше. Чак до дъно... ...

- Здравей, добре дошла ти, бабо!
- Слухът ми е добре, но зрението слабо.
- Градът голям е, но я дай по-смело.
- Ех, миличка, добре ми бе на село.
- Там ходеше като Пепеляшка. ...

Историята на...
12 клас. Последна вечер. Толкова чакана - така желана. Нейният абитуриентски бал. А след него накъде...
Всъщност това няма значение. Важни са само вечерта и той - момчето на нейните мечти. Това ще бъде най - хубавата нощ в живота й. Чувства, че ще я запомни. Прекрачва прага на училищ ...

Този път заедно взехме решение,
не бива:
- да пренебрегваме неудобствата;
- да пресичаме своите пътища;
- да си крадем взаимно надеждата. ...

Добрите момчета не плачат,
те само лошото чакат!
Видя ли в далечината онзи фар,
дето свети сред тъмата като дар
от бога даден на моряка, ...

Нагазих сред житата... като самодива...
с лудо грейнали от щастие... зеници...
Oткъснах мак... за теб да съм красива...
закичих го... в немирните къдрици...
Вятърът... за миг развя ги закачливо... ...

Нека бъда аз китарата в ръцете ти
и под пръстите ти пак да оживявам,
за да достигне мойта песен до сърцето ти
и да мога с чувства да те направлявам.
Нека като струна да ме милваш нежно, ...

НАЧИН НА ЖИВОТ
Понякога стискам от ярост юмрук,
но се усмихвам на живота напук.
Непукист съм, това го знам,
от това никога не ме е срам! ...

Панаир на суетата
в стая мрачна, но позната.
Свещи тлеят в тъмнината
и мъртвец лежи в средата.
Нощ в града на градовете, ...

Донесе ми червени рози...
Донесе ми червени рози,
но от тях останаха единствено бодлите!
От спомените сладки, от твоите целувки
заличиха се следите! ...

Не се обръщай никога назад
и не търси от спомени утеха,
дори когато си усетил хлад,
не тръгвай по обратната пътека.
Възходи и падения познай, ...

Мамо, искам да ти кажа,
татко, слушай ме и ти,
искам благодарност да изкажа
за това, че сте с мен така добри.
Ето ме, раста аз всеки ден, ...

Момиче съм с душа на великан,
която подарих на южен вятър
и се превърна вятърът във ураган,
и преобърна ми земята...

Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава, ...

Част съм от огнен тим,
отбор във пламък и дим,
често търсим си белята,
с огъня сме в играта.
Без никакво съмнение ...

Тази нощ не залоствай вратата.
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!
Тази нощ не залоствай вратата. ...

Нека бъдеш спомен за лято,
тръпчива болка и вик на море,
пръски солени, донесени с вятъра,
слънце, огряващо мойто небе.
Нека бъдеш спомен за есен, ...

Светлините последни нека угаснат...
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича. ...

От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала, ...

Отражения 20
Малко са хората, които са способни да се радват на чуждия успех.
Георги Гълъбов

Сърцето ти студено
гледа тъжно моето лице сломено.
Сърцето ти студено
от години все е тъй непроменено.
Сърцето ти студено, ...

Едничка приказка ще ви разкажа,
Дълбоко скътана във моето сърце.
„Напълно луди"- всеки ще си каже,
Ала луди ли са - знаят само те.
Залюбил момък нашата принцеса, ...

Погледът ми много ли издава,
какво бушува вътре в мен.
Погледът ми много ли ти дава,
щом знаеш, че си вътре в мен.
Погледът ми в тебе се спира, ...

Нощта прегърна пак земята
и нежно до студа се сви,
звездите като непозната
пронизваха я със очи...
И вятърът отдавна спеше ...

Ето ме. Стоя си у дома и чакам. Чакам да ми се обадят по телефона.
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...