Когато съмне
и морето се разлее
от спомена за теб
и ветрове от думи
ме подгонят ...

Тя бе блудница в своята душа,
вкопчи се в безмилостната игра!
Прегръщаше с мили и нежни ръце
мъже, от които и се повръщаше...
Тe бяха красиви, но с жалки сърца, ...

Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...

Защо ли, когато говоря,
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!
Намусени, сърдити, ...

Не мечтая за някой
свестен тукашен мъж.
Кухня, манджи и стряха
под римуващ се дъжд.
Вратовръзки, костюми, ...

Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.
Заболя ме да беся мечти в нощно време ...

Толкова пъти исках
да преминем моста пеша - двамата.
Ама не стана...
Толкова ме е страх, но тръгвам сама!
Вървя бавно, спокойно... ...

Помни ме
Помни ме ти, когато сутрин ставаш
и виждаш слънцето да грее!
То поздрав от мен ти праща
и те поздравява за ,,Добър ден!'' ...

Лягам си в голямото и пусто легло.
Лягам си... дали ще ми е топло?
Лягам си, а не искам очи да затварям.
Удавените сълзи не ми позволяват.
Заспивам със своите копнежи. ...

И не знам защо
тишината се превърна
в падащо листо.
Черните стъпки в мрака
станаха по-крехки ...

Иска ми се с думи теб да изрисувам,
но дали има стих толкова красив -
няма, колкото и да умувам
ти за мен си слънчевият лъч щастлив.
Иска ми се да напиша с думи прости, ...

откъдето онзи дъжд ни прекъсна -
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал, ...

Будна от часове стоя,
от толкова много дни
вече неспирно тая
тежка мъка в себе си.
Може би трудно, но трябва ...

На платно сред тъмни бои
цвете от огън цъфти.
Четка платното покрива,
дъжд - пречиства, отмива.
Боите леко нанася, ...

За мен ти си нежно цвете,
вълна, разбита в пясъка,
слънце, огряващо зелените хълмове,
дъжд, капещ върху устните
и стичащ се по тялото, ...

Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...

Този път не беше сън,
а истина.
Душата ти от болка
изпищя.
Възможно ли е пак ...

Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло, ...

Ти си
виното.
Бавно
облизвам
устни, ...

Искам целият свят да разбере
колко много те обичам и желая!
И дори да ми завиждат разни сноби,
любовта ми ще търси само твоето сърце,
за да се влее в него с нежността ...

Петдесет години през плета на времето,
увенчани от празници и делници,
през светлите прозорци на съдбите си
поглеждаме към нашите наследници.
Изнесли на плещите си бремето, ...

И очите ми бавно напускат деня...
Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина. ...

Двама с теб един до друг,
не сещаме ни мрак, ни студ.
С поглед ти ме галиш,
с усмивка ме крепиш
и всичко в мене палиш, ...

Празник
Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,
но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост... ...

Приятелю, за твоя имен ден,
сърдечен поздрав приеми от мен.
На тоя ден да станеш във зори,
свещ запали, на Бог се помоли.
Поискай му отсрочка да даде ...

Знаеш ли, за мен си слънце,
което грее и през нощта.
Виж във твоето сърце
има ли една луна?
Ако има, това съм аз, ...

В свойта няма самота,
запленен от красота,
аз на тебе посветих
неугледния си стих.
И поисках да вплета ...

Кап... кап...
Неумолимо точно,
кап... кап...
Изтича си.
Началото бе дръзко, ...

Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...

И ето ме във храма свят
крача прокълнат
и те осквернявам... в свят
отминал вече, непознат...
... до вчера беше поглед... непрощаващ... ...

Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени, ...

НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани. ...

Домът ти - беше и мой.
Страхът ти - не ми даваше покой.
Гневът ти - кръвожаден звяр за мен.
Безразличието ти - ужасът на моя ден!
Любовта ми - трън в окото за теб. ...

Вън вали есенно.
Златни листи падат песенно.
Духа вятър и студено е.
Не тъжи - красиво е!
Птиците отлитат - временно. ...

И язе сум мъжка майкя.
Да ви оратим, час по час ровем.
Надзрътам, се него чекам
и пръсти кършим по цел ден.
Кога че ми се прибере момчето, ...

Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното, ...