Циркът
Циркът пак в града пристигна,
шапито пъстроцветно в квартала ни издигна.
Мало и голямо се вълнува,
детска страст в сърцето му бушува. ...

Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? ...

Денят ми сякаш беше по-различен, не бе така студен,
когато твойто тяло бе до мен.
Силните ти мъжки длани обвиват нежно моята снага.
Целуваше ме плахо и с такава страст,
сякаш бях различна, сякаш бях кралица, ...

Аз молих те, съдба, с добри очи,
нали те молих толкова отчаяно
да се смилиш над мен за миг дори,
не виждаш ли - до болка съм отчаяна.
Сърцето ми, разбивано без жал, ...

Искаш ли с теб времето да върнем,
всяка своя грешка да простим,
както и преди да се прегърнем
и така до края да вървим?
Знам, ще можем смисъл да намерим, ...

Просто живот...
разходки, купони, смях, доверие и мечти!
И буря, която всичко руши!
С надежди разбити и насълзени очи
живота проклинаш - ...

Падащ ангел във нощта.
Душата му крещи:
Спаси ме ти!
От болката ми ме освободи,
нека твоята любов ме плени ...

Отдалечавам се от себе си.
И не сезонът е причината,
и не защото уморено е зеленото,
прошарено в дърветата на кичури.
Отдалечавам се като вдовица, ...

Животът не е шах или табла,
нито някаква игра,
понякога жестоко ни наказва
за лошите постъпки и дела.
С него сме в яростен двубой, ...

Мислиш си, че ще се върна,
както преди ще те прегърна?
Недей с надежди празни ти да се тешиш,
знай, че много ще сгрешиш.
Няма да загърбя всичко, както правех преди време. ...

Небето рони сълзи неспирно
Сълзи които разтапят сърцето
Разтапят душата самотна студена
Самотна скована в затвора и леден
В затвора ключалката мрачна помръдва ...

Пиша за теб,
пиша за любовта,
която отчаяно търсих,
която намерих в твойте очи.
В очите ми само ще намериш сълзи, ...

Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...

Красиво е! Да заспя с тъгата.
Да, красиво е да сънувам с
болка в душата.
И колко по-красиво е
да усещам мъка в мечтите си. ...

Преди време ти разказах една история,
за това как бяхме нахъсани да победим света!
Бяхме заедно готови да преплуваме дълбоката Река
и да прелетим над онази висока Планина!
Тогава бяхме млади, луди, изпълнени с надежда за по-добрите времена, ...

Безоките очи в небето
Сълзите ми боляха,
когато гледах този
свят, захлупен с глупост
и безумие, със алчност ...

Правя път на есента
да мине пред мен.
Аз не бързам.
+ + +
Погледнах в очите ти. ...

Очаквам те...
И нещо ме боли...
Кошмарите отново зачестиха.
Промивам си очите с елексир,
поливам си душата с нещо тихо... ...

Моят мъж
Замислена вървя по тротоара,
не търся нищо - само теб,
лъжа се, че ще те забравя...
... изпиват ме с погледи жадни мъже... ...

Спри вятъра във мен,
изтръпва всяка моя клетка!
Поглед каменно студен
потъпква всяка наша клетва.
Завръщам се все по-далече, ...

Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш, ...

Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...

Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината, ...

Шуми шумът, безкрайно тихо
мълчанието,
във мрака детски глас зове,
безименно,
полубезсмъртен ставам всеки ден, ...

КНИГА С БЕЛИ ЛИСТА
Празен бял лист! Това е, което виждам пред себе си, това е животът ми, мечтите ми, бъдещето... Толкова ослепително бял и болезнено празен, че ме обзема безпомощност, безнадеждност, отчаяние. Иска ми се да викам , но така само ще наруша мъртвешката тишина, която ме заобикаля - лист ...

Надпреварваха се лудо... да ме любят...
морето... слънцето... и вятърът...
Потънала сладко... в екзотична възбуда...
лежах си... тръпнеща на пясъка...
Първо морето... жадно ме люби... ...

Виждам те, виждам те в ъгъла скрита,
с бяла наметка цяла покрита.
Какво си, за Бога, дали привидение?
Или самодива? Намек? Знамение?
Дали ще изчезнеш, ако те докосна? ...

Феноменът Стефан Мутафов
Опитът ми да избера „фрагмент" от творческото дело на проф. Мутафов и да го превърна в тема за доклад или съобщение се провали. Не успях да преодолея усещането, че захващането с едно „парченце" би било издевателство спрямо „цялото". А нали нещо такова - монолитно, завършено, ...

Застинала съм, когато с теб говоря.
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.
Оплетох се безумно много ...

Тук беше вчера суета,
боклук остана на тревата,
и лоша жълта миризма,
да не говорим за лайната.
Камионче от «Озеленяване» минава, ...

Свещта догаря
Когато утрото ме чака,
а нощта умира,
когато бурята сънят раздира,
сърцето своя път избира. ...

Пясъкът се сипе по горещата ми кожа,
утрото усмихва се, да плаче то не може...
Лятото обича ме, обрича ме във лудост,
която ще изчезне, щом морето ме събуди...
Вятърът целува ме внимателно и нежно, ...

Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...