Нали ви казах -
усмихната и руса съм.
Много истинска.
Ураганна и боса.
Много слънчева. ...

Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...

Да усетиш болката,
която ме изгаря.
Да усетиш липсата ми,
когато мен ме няма.
Да заплачеш тихо, ...

Не мога...
Толкова самотници се взират
вечер в тъмната стена,
те търсят обич - не намират
търсената обич по света!... ...

По-истинска не мога и да бъда,
будеща се сутрин все до теб,
тези чувства, сякаш по принуда,
постоянно крият се във мен...
Искам да докосна тишината, ...

Поглеждам вън, вали дъждът
и гръм разкъсва небесата
и бяла птица като в сън
танцува в плен на самотата.
Тишина - най-мъдрият поет си ти, ...

Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...

Вълнение
Какво ми става тази сутрин?!
Сякаш Слънцето изгряло е за мен...
Това е толкова прекрасно утро,
щом ще те видя в този ден. ...

Всяка нощ
Всяка нощ си аз повтарям,
че утре ще е по-добре.
От умора очите си затварям,
а сънят към теб ме пак зове. ...

Стъпка, глътка и чаша вода
> Мисъл, а след нея стъпка
>
> напред не към теб, а към мен.
> ...

Градът...
Тротоари, светофари, пътеки.
Мравуняк от хорски стремежи.
Поток от различни субекти.
Безнадеждно бързащи, ...

Любов, дойде и си отиде,
и така е всеки път.
Миговете са броени,
колко бързо те летят.
Пролука търсим сред прегради, ...

Нощта отново идва тихо,
луната води за късмет,
хазарт ще има да играе
до изгрев чак с мен и теб.
Какво ли можем да заложиме, ...

Децата ни приличат
на Тебе.

Объркана съм.
Понякога си мисля, че под безпомощната ми женска обвивка се крие огнедишащо, люспесто, страховито същество. През повечето време то спи упоено, свило ципестите си криле, заплетено в пръстените на опашката си, до момента, в който не бъде пробудено от някакво случайно ехо от външния свят. ...

Скрит във своя свят от рими,
в сянката на тайнствена омая...
Една душа красива... И ранима,
ме подтиква... Да мечтая...
Той е толкова спокоен... ...

Защо избрах в студа да леденея,
щом силен огън грееше до мен?
Да знаех песни - щях да ти попея,
криле да имах - щях да съм небе.
Ще ме търсиш сред море коприна, ...

Всичко ми е още... някак нереално...
като приказно-красив... вълшебен сън...
до полунощ принцеса бях... със рокля бална...
Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...
За принца копнея... с който нежно танцувах... ...

Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...

Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван ...

Зла сестра си имам аз,
зла е по рождение,
позеленява като стръкче праз,
в мига, във който аз изкажа мнение.
УжасТна е със главно Т-ъ, ...

Обичам устните ти да целувам
с дъх на ягоди и крем,
в косите ти с пръсти да лудувам,
меки водопади от сатен.
Обичам устните ти да целувам, ...

Не те обичам, но отново с тебе съм сега.
Мразя те до болка и проклинам своята душа.
Проклинам и моето малко чувствено сърце,
както и деня, в който застана ти до мен.
Не те обичам вече, моля те, пусни ме, ...

Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна, ...

Най-трудно е да приемеш това,
че на някой не си нужен, че за някой си излишен,
че на някой не му трябваш ти, за да грейне усмивката на лицето му...
Че на някой не му пука...
Трудно е и боли... някак си се чувстваш предаден, а предателят не се признава за такъв... Чувстваш се изоставен, но от кого? ...

Ще отида в храм и ще се помоля,
ще запаля свещ за теб, лъжецо!
Ще заплача от мъка и неволя,
ще закрещи заради теб сърцето!
И ти, без да разбереш, ще влезеш, ...

Добре ми е в твоето сърце,
широко е, и топло, и удобно...
Помислих си, че вече е късмет
за мен да бъде истински свободно!
Не ме отпращай, скитах много! ...

Несвършено лято
Със морските вълни не те погалих,
не те изкъпах с летен дъжд,
не напоих те като облак летен.
Като вятъра не те обгръщах, ...

Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето:
- Живееш ти единствено в дълбокото
и дъно е за тебе битието...
Аз често се разхождам до брега. ...

По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...

ТРЪНСКИ ДИАЛЕКТ!
У нощвите, лебо втасува,
квасо, че прерипи,
а женьората се заплесуват
пу телевизии и пултики. ...

Живите букви
Какво ли значи днес да пишеш,
когато никой не чете.
Без глас наум си нещо сричаш
и шаваш със ръце. ...

>>>>> Ухаеше, когато... бях...
>>>>> На здравец.
>>>>> На трева.
>>>>> На бор. И резеда.
>>>>> Ухаеше на момина сълза. ...

Мислиш, че е трудно да обичаш?
Страх те е всеки път в любов да се вричаш.
Сърцето си пазиш от разбиване, нали?
До къде ще стигнеш с този страх, знаеш ли?
Изборът е само твой! Направи го! ...

В тихата, лятната вечер,
привел съм смирено глава,
свещица запалил съм вече
и моля те, Боже, това:
На бедния - дай Му жълтица! ...

Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...

“А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава, ...

Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло, ...