Очите ти пленително-красиви,
очите ти игриво-закачливи,
погледнат ли ме мисълта ми спира,
сърцето почва ускорено да пулсира!
Ту кадифе са нежно-галещи, ...

Като лист обрулен от есента
преминава животът, почувстван едва,
заглъхват възторзи, надежди, мечти,
сякаш не са били в нашите дни.
Отнася ги бързеят на вечността ...

Изстина стаята
за миг
и се разплакаха
парчета невъзможност
по стените. ...

Победих те в собствената ти игра!
Разкъсах те на парцали.
Някога ти с мечтите ми се подигра
и захабена ме остави.
Станах твое огледало. ...

Тя дойде при мен неусетна. Тихо пристъпи и ме докосна. Насочи взора ми към себе си. Защо? За да я видя, да я позная. Очите й бяха черни. Мрачни и тъмни като наслоявана вековна тъга. Моите грешки, моите омърсени мисли, се бяха отразили в очите й. Тя ме гледаше и ме молеше. Искаше мястото ми само за м ...

Щастливо всеки ден започва.
С отварянето на очите си
отпивам нова глътка обич
от амфората с твоята любов
и вдишвам името ти нежно ...

ПРОПАСТ
Тегли ме стръмният скат.
Пропаст отдолу ме чака.
Как да се върна назад
и да избягам от мрака? ...

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!
Уморени и тъжни са очите ти татко,
прегърбен - изпреварил старостта.
Лицето ти набраздено от бръчки,
не познало радостта. ...

Можеше да бъде друга
тази златна, златна есен,
топла, слънчева и дълга,
с циганското лято в пулса си,
с топлото море и вятъра - ...

Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Око ...

Вдъхновение в сълза гореща,
капнала на този лист,
покани ме на спешна среща
със спомена, все още жив.
Куплетът сам се сплете, ...

И днес, Герак, след толкова години,
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...
Все същото е - жажда за имоти, ...

Без глас
От пиянството ти
ме боли.
А ти изсъскваш:
„Кучка!”. ...

Прости ми, Господи,
за греховете, които съм направила
и които не съм!
И за тези, които съм забравила,
и за другите, ...

Кажи ми... ти ли беше късното снощи...
до мене... толкова близо?...
Бяха ли... толкова силни и тръпнещи...
гърдите... под твоята риза?...
Твои ли бяха... ръцете вълшебни... ...

А ти помниш ли?
Чувстваш ли студенина в деня
в душата ти да свири?
Чустваш ли греха
как спомените сладки мие? ...

Ако някога се позная в стиха ти,
ще протегна най-добрата ръка,
тъй както заключвам в съня си
стръкче от моите сини цветя.
Ако някога почна в мен да се губя ...

Аполоновата стойка
Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора. ...

Умирала си, уж, най-трудно.
Сломен от болка вече спрях
във теб да вярвам тъй безумно
и с теб, нещастнице, умрях!

Усмихвам се докато гледам
в прозореца на влака утринни листа.
Премигвам в картината под мене
и знам, без тебе нямаше да е така.
Затварям те с клепачи вътре ...

Мястото централно. Незнайно защо
с име нецензурно - викат му "Лайно"...
Денят беше слънчев и аз си вървях.
Искам да разкажа за този свой грях,
дето още дълго в душата си носих. ...

Дали съзнаваш колко си желан,
мислено целуван и очакван...
И сигурно ще бъдеш поласкан,
когато с мисъл си докосван...
Понякога се губиш във съня, ...

Националната среща на откровенци в Казанлък е вече история. Беше голям купон. Събрахме се и се съдрахме от танци, но всичко по реда си.
Усърдно и методично се готвех за мероприятието - то не бяха маски, тоалети, диети... Последните дни геройски издържах на вода и сухари. Сама съм си виновна - кой дя ...

Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и зато ...

Колко ли нежност във него таи,
колко ли иска да го прегърна...
и как ли за мене сърцето тупти,
докато чака ме пак да се върна...
Прегръща ли възглавката нощем, ...

Духът реди сергия
край облачната арка
на отвъдното.
Духът не чака,
търпеливо преподрежда, ...

Ти мислеше,
че можеш да ме стоплиш -
с едно откъснато от теб перце.
Ти мислеше,
че с мене всякак може - ...

Уморих се. От толкова гари.
От перони без изход, на глухо.
Думи... срещи... ръце - океани...
и мечти, май кънтящи на кухо...
Уморих се. Очите слепеят. ...

Вървя по пътека от спомени
и виждам фалшива съдба...
Дали са от сърцето отронени,
или плод на безумна тъга?
Вървя по пътека от чувства, ...

Цветно петно,
заседнало в паметта ми,
сякаш шарено кълбо...
провокира лудостта ми.
Игра на тела, ...

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...

ВЕЧНО ТВОЯ
Виждал ли си как плаче небето
за всички самотни в нощта?
Чувал ли си шума на морето,
когато те търся там, на брега? ...

Спомен в огледало
Спомена за теб ще пази огледалото.
Не искай нищо вече от мен!
Оставих да спи неподвижно махалото
и някъде загубих своя ден. ...