Правиш ли любов!?
Правиш я!
Сам със себе си правиш ли любов!?
Правиш я!
А защо казваш, че не си готов ...

Искам всичко...
Искам не само избрани моменти,
когато е нагласено и хубаво...
Искам да усещам присъствието ти...
да дишам от теб... влюбено... ...

Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно - ...

Всички сме чували разни истории, от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други - странни и интересни, трети - вълнуващи и умилителни. Слушаш ги, но някак дистанцирано...
Мислиш си, че се случват на другите хора, но ти си недосегаем.
Докато един ден не ти се случи и на теб ...

Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест - ...

Зимна мечта
Дойде ред и на зимата
мека като коприна,
бяла като ангел,
красива като любовта, ...

Уморих се да бъда Христос!
Уморих се да бъда и Юда!
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?
Мълчаливо ме гледате вие ...

Ще се връщам в мислите си там,
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.
Ще тръгна боса по опърлена трева, ...

Самотна си, самотна си, душа,
и като вик във теб отеква тишината.
Студена и безкрайна е нощта,
когато в теб притихне леден вятър.
Затворена зад стъклена стена, ...

Изровено от архивите по поръчка на Стенли
"... ефирен балдахин, под който
свят за двама съществува..."
Терминът "егоизъм" в различните хора предизвиква доста противоречиви чувства, от пълно споделяне до отвращение. Тук няма да му правим анализ, а ще разгледаме един негов вариант, който е сравнително ...

Примирени, днес лежите
върху голата земя.
Колко спомени таите,
тъжни есенни листа!...
Бяхте близо до небето, ...

Ето ден пореден отминава,
а в копнежите си искам само теб
и със себе си се боря, за да те забравя,
и бягам аз от моето сърце.
Знам, че някъде си там ...

Във есенна жарава
си зарових дните
и тихото пристанище
на чувствата
превърнах в ураган. ...

Обичам те, обичаш ме и ти,
а толкова е трудно да признаеш!
Душата ти към моята лети
и ти го знаеш, да, и ти го знаеш...
Пристанище съм временно за теб. ...

Край!
...
Съм ли?
...
Тишина, оглушително тиха, ...

Не. И не. И не!
Няма тая да я бъде!
Ти не си и бил до мен.
Пращам те във свят отвъден.
Не и не! Няма да искам. ...

Поредният ден, заобиколена от толкова хора, усмихната, привидно щастлива и още толкова нагласена и приветлива за хора, които не ме вълнуват... Поредният ден, в мисли за теб... поредният ден, който ще мине без да съм успяла да ти кажа: Липсваш ми...
Поредният ден, в който ще си вярвам, че съм щастлив ...

Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било, ...

Пожелай ме! Тогава ще дойда -
неочаквана капчица смях
ще разплискам във твоето утро
със по детски несръчен замах.
Със сълзи ще измия лъжите, ...

Работя в смесен магазин или по новому - супермаркет. Влизаш да си купиш един хляб, а излизаш с чисто нов „Мерцедес" дето се казва.
От сутрин до вечер съм усмихната по неволя.
- Здравейте, с какво мога да Ви бъда полезна? - Здравейте, какво ще желаете? - Довиждане, приятен ден! Заповядайте пак! - каз ...

Луда баба след секс
подарявам на Валентин Добрев (shkaf4eto)
Как ме пощипна,
как ме подръпна.
Ох, че ми смаза ...

Ламбовски-Карбовски
на Гео
Ламбовски
Карбовски,
Петровски ...

Липсваш ми.
Само това ще ти кажа.
Не ме гледай с укор в очи!
Не ми демонстрирай омраза!
Липсваш ми. ...

Чужди са устните, с които заспивам,
с тях тъгата, че те няма, до мен прикривам!
Чужди са ласките, на които изцяло се отдавам -
приемам ги с надеждата без теб да не се предавам!
Чужда е фалшивата любов, която получавам, ...

Когато няма да съм повече човек,
обещай от душата ми да измиеш калта!
И ме откарай на сигурно място - за век,
и помилуй ме! Аз наистина исках да бъда добра!
Когато хиляди пъти удрях земята ...

Отражения 4
Трудно се живее с хора... но още по-трудно сам.
Георги Гълъбов

Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...

Ненужното – нека гори.
А нужното все ще ми свети.
Вземам назаем очи.
От всичките мои поети.
Дните капчука брои. ...

От теб остана само миризма на страст,
по топлите чаршафи в моето легло,
които вече са студени и изпитвам страх
да осъзная, че със теб не сме едно...
От теб остана бледо отражение зад мен, ...