Прекрасен... но опасен.
Чувствен... но мразен.
Нужен... но брутален.
Ах, как го обичам!
Опасен... но нужен. ...

днес Марджъри
в адажио
на стол без облегалка
с перфектен изглед
връзки с отделни континенти ...

Погледна в моите очи
и всичко в мене промени.
Искам до мене да си ти
и да галиш моите коси.

Ще олекне ли, ако снимките подпаля
и всичко друго, свързано със теб.
Или мозъчните клетки да изтрия,
тези, в които пуснал си корени без чет.
Все по-трудно ми става да дишам, ...

>>> бавно
>>>
>>> на пръсти
>>>
>>> приближавам ...

Спомени красиви,
усмивки скрити,
лъжи горчиви,
сълзи прикрити...
Самота мъчителна, ...

Олтарен шепот е нощта,
тежи и стене... като време,
следи оставя, будна е
и чака някой, със фенер и ключове...
Дихание заспало е в маслините, ...

- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...

От "Джейн Еър" насам
съм все същата,
разпиляна и незнаеща...
А онзи диамантен пръстен
разряза стъклената истина, ...

Късно е, късно е. Вятърът вее.
Мракът приижда, хлад занемее.
Пусти са улиците, пуст е градът,
няма го лятото - няма листа.
Губим се в сенките, сиво е вън. ...

Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя! ...

Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...

Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...

Г-н К.,
разлистих т.н. антология,
очаквах много,
(мисля, че съм в час),
от дълги часове - ...

Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.
А във дните, в които те няма ...

14.08.2008
В празното на твойте необятности
се лутам по безименни пътеки.
В сивото на твойте безпорядъци
Събирам късчета от себе си ...

Пластмасова сълза
В епоха на пластмасова ера
роден съм и живея аз,
и на фалшив часовник меря
всеки пластмасов час. ...

Дойде... усмихнатият първи юлски ден!
Най-слънчевият летен ден!
За другите - обикновен,
но за мен е специален този ден -
това е моят ден - Рожден! ...

Къде? Защо? Кога и как? -
попита ме жената.
Зад ъгъла на блока, прав
и после на тревата.
Във асансьора после аз, ...

Ще обичам винаги тези очи,
споделили най-прекрасните мигове
в живота ми досега.
Изплакали с мен най-горчивите сълзи.
Навярно в тях винаги ще гори пламъчето, ...

Как изглежда празнотата...
щастие, отишло си... пустота...
тръпка тревожна, безсънна...
леден затвор бездънен...
залез, погълнал цветовете... ...

Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...

Очи в очи. Ръце в ръце.
Гърди в гърди. Сърце в сърце.
И устни впихме.
Двама полетяхме,
дори в отвъдното стигнахме ...

На брега на себе си живееше,
в недрата на поредна дълбина,
душата си смирена разсъбличаше,
но, никой правилно не я разбра.
Нападаха я... хулеха безбожно, ...

Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...

Няма нищо да има след теб –
само тихи пустинни полета
и отломките мои навред
ще търкалят без срам ветровете;
и ще бъде далеч вечерта ...

Луната пак целуна се с морето,
ти галиш моята ръка,
и гледаме вълшебството, което
докосва нашите сърца.
От тяхната целувка сластна ...

Жена съм на средна възраст, но се чувствам неприлично млада. Е, случва се да ме приземяват от време на време, но за кратко. Синът често ме пита: „Ти в кой век живееш, ма майко?!" Да не би да намеква по-скоро за светогледа ми, отколкото за възрастта? Май и в двата случая не говори добре за мен. Други ...

На брат ми...
Не бях си и помисляла преди,
че истината толкова боли!
А мислех си, че самотата само
оставя във душата рани. ...

„Pay no mind to the distant thunder...”
Metallica
Щом токът на болката всмуква
горещия връх на цигарата
и тичат неравните пръсти ...

Душата е невидима материя,
тънка, деликатна струна.
Докоснеш ли я с нежност
се наслаждаваш на феерия
от светлини и цветове, ...

Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...
Отивай си, не искам да те виждам. ...

Парченца.
Любовта ми илюстрира доколко
мога да се подведа от слабата сила
на една тънко изпитана болка,
когато моята душа тука я е открила. ...

Изтрещя,
изгърмя,
и във мокрия мрак
се понесоха шушнещи сенки.
Заваля ...

И ето я отново тук,
седи и плаче,
отново случи се така -
няма тя да вярва в любовта.
Душата и се рее, ...

Остани
(посветено)
В съня ми влезе ти неканена,
дошла от някоя звезда на нощното небе.
Повика ме с гласа на топъл вятър, ...

Бавно се разхождам из душата си...
О, колко ми прилича тя на гробище.
Отдавна са изсъхнали венците
и гробовете са злокобно хлътнали
забравени навеки. ...

Впуснах се в жаравата на лятото горещо
със едничка мисъл - времето да спра
с вихрения ритъм, с танците лудешки,
но като магия ти пред мен се отзова.
Бях те виждал преди да те срещна. ...

Такава съм заради теб. Ти ме превърна в това, което виждаш днес. Не мога да се променя. Сякаш за пръв и последен път съм била някоя. Обичала съм някога. В празното, в тъмното, в миналото - там останаха спомените. А в очите се вижда болката. Сълзите не спират, но пулсът за разлика от тях намаля. Стом ...