Ти вдъхновяваш кожата ми.
Нежно ме галиш, като водорасло.
Мечтая за стъклено видение.
Ароматът на светлината ме гори.
Трептя, като фея. ...

В черно-белите ми спомени те търся...
Там, където истински изгаряхме
и молехме да ни боли до лудост,
за да не можем никога да се забравим.
Помниш ли, че заспивах в косите ...

капаните на рисунки
отделени една от друга
с тънки абаносови рамки
присъствам в диалога
изcтудени кресла ...

Кристалното небе миришеше на течност,
поглъщаше птиците във бяла чистота,
а черното по мене говореше за грешност,
шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.
Жълтото изостри се - във сиво се превърна, ...

Не искам да го играя Жулиета,
а ти мой Ромео, на маскен бал.
Приказвай каквото щеш, Одета
разпери крила, пиши я „отлетял".
Алиса - не, свършиха чудесата... ...

Изтърка ли се лентата?
До край?
Въртиме този филм с години.
Трънливи пътища.
И слънчеви пътеки. ...

Ето, че страхът ме победи,
страхът - да разбереш
какво ми е и колко ме боли...
Беше страх, че няма да си с мен
и от другите около теб ще си пленен... ...

Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.
Добавях повече чувства, ...

По перваза на жадуваното щастие
стича се илюзия дъждовна...
Пак отваря непрочетените страници
вятърът бездомен. Лист се рони...
Сякаш в друго измерение - въпросите ...

Да спрем дотук - достатъчно се наранихме,
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам, ...

Имам нужда от Теб.
От теб Единствено!
Не ми трябва Вятър -
достатъчно ми е
да ме погалиш с ръце.. . ...

В душата й тъжна
струна звъни.
Виола проплаква
някъде в здрача.
Песен любовна ...

Не вярвах в любовта, докато не срещнах теб!
Не вярвах, че мога да обичам така, както обичах теб!
Живеех в лъжа... Сам-сама отхвърлена от света!
Сега не е така...
Срещнах теб! ...

Не ме откривай... тъмни са зениците,
от образите тленни ослепяли
и уморени и треперещи ресниците,
от цветове фалшиви... натежали.
Не ме поисквай... бягам от материята, ...

Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и ...

Не си отивай,
ръцете ми без ласка ще изсъхнат,
без твоето лице във тях
ще остареят празни!
Не си отивай, ...

Мравките погребват своите мъртъвци...
ANIMAL PLANET
Мравешка процесия...
Осиротялото цяло
тъгата изпраща в забрава. ...

Ето, че морето се съблича
да се изкъпе в моите очи...
Усетих колко много ме обича,
а всъщност исках То да беше Ти.
Погледът прегръщаше вълните, ...

В косите ти живее вятър,
на дясната ти длан една черта,
бележи, че от бога си изпратен,
но няма кой да чуе онова,
което си усетил в тишината. ...

Благодаря
Вселената благо се усмихна,
подарък ми направи,
богиня страстно ме обикна,
душата ми нежно погали. ...

Откъслеци
Няма смисъл да ме обичаш,
няма смисъл да те боли,
искам само в твойта обител,
да ме жадуваш с много сълзи!... ...

Виелицата дебне иззад ъгъла
да пусне в центрофугата живота ми,
ала изчаква първо да ме изхабят
гневът и подозрението в хората.
С ятата пролетни се връща онзи див стремеж ...

Колко нежност,
колко любов
струи от твоите очи,
ах, как се потапям
в тези дълбоки реки. ...

Аз не искам да бъда любовница,
не искам да съм другата жена.
Искам да съм къщовницата,
която да те чака у дома.
"Но ти не я обичаш, ...

Да намериш нещо,
което те вдъхновява,
понякога е толкова
трудно и сложно,
че понякога си мисля, ...

Лъжа ли беше нашата любов?
Лъжа ли беше ти?
Лъжа ли бях аз?
Лъжа ли беше всичко между нас?
Лъжа ли бяха прегръдките ...

Разкажи ми, приятелко,
какво е любов.
Да докосна,
да вдъхна,
да се наситя. ...

Някого, някога, някъде
може да срещна така,
както тогава, там в стъпките
есенни на вечерта.
Нечии нежни, настойчиви ...

***********************
>>>> Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
>>>> лъжовно сладко и красиво изкушение.
>>>> Дели ни смълчано града,
>>>> не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха. ...

>>>>> разкъсаха се
>>>>> малките ми мигове
>>>>> море
>>>>> заглъхнаха със ятото
>>>>> там някъде ...

Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...

Откраднати дихания
(посветено)
И пак ми пари във очите
от солта
на сребърните капки, ...

Най-погрешната представа и илюзия на човека е, че хората са еднакви, че "всички по целия свят си приличат". Това изобщо не е така.
Духът ми - моят разум; душата ми - моята свободна воля, която избира мислите, думите и действията ми и която същевременно носи отговорност за мотивирания и целесъобразен ...

* * *
Като стоманени чукове минутите тракат!
Блъскат в стените, ехо ужасно,
Дяволи зли в "тъмното" чакат...
точат тризъбци - виещи бясно... ...