- и за всички, които се чувстват деца
В къщата на Перушаните е весело...
Врабешката глъч във Радостта, докАто
под дърветата минавах
чух... ...

***
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Свенлива нежност и зов.
Дали не се ражда ...

Суета
Мразя тази сляпа суета,
която кара те да гледаш отвисоко,
да вярваш - ето, стъпках и света,
да се гавриш с всеки най-жестоко. ...

Мисля, че никога досега не е имало такъв момент. Мисля, че дори и аз все още не мога да повярвам, че го има...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ...

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.
И всяка нощ аз мечтая, ...

Страх ме е от самотата
и мъката, която носи тя.
Нали уж я бях забравила за малко?
Защо се връща - да убие любовта?...
Коварно пак пристига ...

Интимно
На Т.
Не поглеждай ме с тези очи,
в никой сън досега не съзирани.
В тях безмерна нежност личи, ...

... Раздяла...
Замълчи!... Не искам да слушам
празни думи и мили лъжи!
Казвам ти - всичко е минало помежду ни!
Ах, да знаеш колко много боли...! ...

ирландско прекрасно русо
не е някакво наречие
или код за отключване на мисли
а само цвят
на който говоря веднъж на три седмици ...

Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.
Изпепелявай ме със свойто ярко слънце. ...

Като крадец се вмъкна в душата ми.
Като светия те посрещнах аз!
Дарявам ти небето и земята си -
да бъда свят във твоя свят!
Душата ми с твоята танцува - ...

Житейски светофар
Бях млада, безразсъдна -
минавах на червено.
Сега съм в средна възраст -
притичвам аз на жълто... ...

Усмивките замръзнаха по Коледа
в очакване на чудо пред камината.
Надеждите изнизаха се през комина,
по-тихи даже от падане на перушина.
Застина там в мъглата пеперудата, ...

Бе нелегитимен,
бе така активен
и моите закони наруши.
Беше ми приятно,
стана многократно ...

Лишени от наследство!
Силните хора се събуждат!
Силните майки ги водят напред!
В къщите и във живота им
не виждам аз усмивки... да ги наследят... ...

Ще те прегърна с топлината на земните недра,
ще те обсипя с цветята на райската градина.
Ти си жената, за която аз пребродих света.
Опивам се от твоята любов, моя зора любима.
Ще вдъхна в тебе най-силния порив за живот, ...

Разпиляна във вятъра, малки трошици.
Разпиляна по земята, парещ пясък.
Разпиляна във водата, по безброй воденици,
разпиляна из огъня, изпепеляващ блясък.
Разпиляна в душите, кристални спомени, ...

М я р а
И като приключа аз съвсем със себе си,
със мисли, чувства и дела,
ще седнем двама с моята душа
и тя ще мери на везната. ...

Моя равна шир, докоснала се с хоризонта.
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...
Полето жарко сякаш се разтила ...

Искам с усмивка да заспивам,
живота наново да преоткривам.
Искам лъчите на слънцето да ме галят,
искам огнени звуци да ме палят,
да настръхвам от тях, ...

Уморих се
Уморих се от празни мечти
в душата ми все да горчи.
Уморих се от надежди слепи,
как искам любов да ти дам с пълни шепи... ...

Х р и с т и н а
( Грешница )
Христина вървеше по стръмната павирана уличка в миньорската част на селището, разделено на две от бързата малка рекичка. Зави покрай първия блок след детската площадка, поогледа се вляво и вдясно, и бързешком прекоси площадката пред входа. Там вече не бе толкова страшно. ...

Какво очаква човек, когато, осенен от мъдростта си, сяда да пише върху вечните теми? Дали не се опива от автоеротизма, казвайки си: "Боже, колко съм мъдър?"
Когато на такъв човек внезапно му поднесеш друго тълкуване, а това според мен е неизбежно, тъй като вечните теми са и вечно изкушение за умовет ...

Хамелеон, от где изскочи,
по тялото ми пропълзя,
към лакътя се той насочи,
цветът му с кожата ми се преля.
Хамелеон, но с лик човешки, ...

Омраза? Ревност? Суета?
Те всички вече са
потъпкани в калта!
Стоя пред теб,
облечена единствено ...

Дойдох при теб, море,
за да те зърна.
За сетен път със теб да си побъбрим...
На брега замислена се спрях.
Знаеш ли, че ми е тъжно? ...

ЕТЮДИ
носталгично
Небе от трепкащ звезден мрак.
Земя, която стъпките поглъща.
Море. Отново съм на моя бряг, ...

Още тогава...
Още тогава бях твоя,
забравила целия свят -
сляла се с кучките, с воя им...
и какъв ли ще има обрат?!... ...

На този ден
годините си отброявам,
приятелите,
бръчките и белите коси.
От ден на ден ...

Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът. ...

Получи ме лесно и бързо засити се -
за мен не си влизал със никой в дуел.
Покълнах в ръцете ти и се усмихнах
с любов необятна като руската степ.
Изпивах дъха ти - и днес трудно дишаш, ...

Жадните ти устни изпиват моите - сладко.
Аз се надигам пак на пръсти
да те целуна пламенно и страстно.
И вплетени две тела в едно,
забравили за всичко, ний ...

Тук започва животът ми
и тук да завърши би трябвало.
На книгата с титулна страница
да пише - щастливо живяла...
... Разказвала тъжни и смешни истории, ...

Последен изстрел
Последен и сам на бара,
подава последните пари,
стъпкани отвън на тротоара,
умират надежди и мечти. ...

Нещо мига пред мен и чета:
"Той има си друга."
Да, знам го това.
Макар, че дълго се лъгах.
"Този път е сериозно." ...

ЕДНА САМОТНА СЯНКА КАТО ТОЛКОВА ДРУГИ
в този град има безброй самотни мъже и жени
самотни и тъжни като тебе и мен
денят минава някак си
залисан в дребни грижи и работа ...

Въртя, суча и пак се връщам към темата за близнаците. Какво да се прави - съдба!А и да имаш близнак си е цяло приключение...
По традиция ни обличаха еднакво. Хората ни зяпаха, радваха ни се и ни заговаряха с умиление. Оставях на близначката да ги замайва - от малка си пада по сцената. Често се шегув ...

Небето плаче
и по мен се стичат
отронените му сълзи.
Студено е
и мокра сьм. Обаче ...

Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...