Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...

Първокласници.
Раменете им са приведени
от раниците първокласно.
+ + +
Есенен дъжд. ...

Укротих ураганния дъжд -
летен, зрял, ненавременен.
Откъде-накъде този мъж
моя свят с абордаж ще превземе.
Извинете, бях вече ...

По земята мечтите си разсипах
и пътечка оформих си от тях...
По нея плахо тъгнах и опитах
от радости, сълзи, надежда, смях.
Със времето увереност натрупах, ...

По пътя на мъдростта!
Мъдър съм, казват.
Събирах мъдростта с годините,
но дните отлетяха,
изгубих по пътя роднините ...

Ако някой ден ме срещнеш,
просто си ме подмини,
ненужни обяснения недей да даваш,
а по пътя си напред продължи.
Не искам да ме нараняваш ...

Хей, щастие, къде си?
Покажи ми светлината!
Но не онази – крайнотунелната,
а тази горе в небесата!
С очи затворени ще тичам, ...

Да можех да открадна
само миг от вечността,
горд властник да му стана
и в мъката, и в радостта.
Да чувствам, че владея ...

Шофьор да си
на днешно време,
не се ядосвай
хич да нЕ ти дреме!
С мерак си карай ...

Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули... ...

За теб... не поете, с нежност!
Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук. ...

МЕЧТАЯ СИ ЗА СЕКС СЪС ПОЕТЕСА
Със такава обич си мечтая,
как ще дойдеш в топлата ми стая,
роклята ще смъкнеш във краката
и ще се наместиш във кревата! ...

Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...

Сърцето силно тупти,
туп-туп, туп-туп,
душата нежно шепти,
тук-тук, тук-тук,
очите пращат лъчи, ...

На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...

като се изплъзва живота
в петък
посипи корените на луната
(ако изобщо има такива)
с две части сряда ...

Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, ...

Искам да крещя, защото
ще се пръсне моята глава.
Нещо гърлото ми стяга
с менгеме, и стяга, стяга,
а няма кой да го спре! ...

до болка сме познати.
Различен път вървим
и сме непознати.
Познати Непознати
не е игра на думи само. ...

Поспри, че вече притъмнява
и езерото сънено мълчи.
Поспри сред дъхава тинтява,
сред летни весели треви.
Поспри и с обич се заслушай, ...

Аз тръгвам...
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път... ...

Да я върнеш...
Като призрак аз се нося
и летя навред сега,
като призрак - гола, боса,
само с мрежа от тъга!... ...

"Ти имаш време, но на мене
последното ми време изтича..."
(от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю?
Още си в началото на есента. ...

Не искам сянка да ти бъда,
която подир тебе крачи.
Свободен искам ти да бъдеш,
за сянка никой днес не плаче.
Ти във душата си вземи ме ...

Винаги, когато тръгнеш си от моя дом,
щом прекрачиш прага само,
аз вече чакам от стъпките ти шум,
нашепващ - завръщане голямо!
Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата, ...

След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното... ...

В забързаните дни вървиме черно-бели,
потънали във грижи и във суета,
прегърнали отхвърлени проблеми,
протягаме ръцете към света.
Загребваме живота със надежда, ...

Вървим из мрака,
водени
от своите фалшиви сетива.
Боготворим ги
и вярваме им. ...