Копнежно, крилато...
"Пеперудени копнежи
в сънищата само има..."
Навярно... Щом мечтите
ми не могат моста на ...

Имам целия свят във краката
и цялата сила в ръката.
Очите горят ми във Вечния пламък,
на злото сърцето ми е замък!
В душата съм купчина пясък, ...

Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава ...

Мое противоречие
Любов и болка. И омраза,
разцепени на три.
Раздират ме като зараза,
защото болката си ти. ...

Не се опитвай да я контролираш,
А бъди такъв, какъвто си.
Така сърцето нежно ще докоснеш,
А тя... повярвай, ще го оцени.
Любов и нежност й дарявай ...

ЗАБАВА - ДА, ПОЛИТИКА - НЕ
Политическа студия от
АТЕИСТ ГРЕШНИКОВ
Заглавието на настоящето е инспирирано от един
виц, разказан ми някога от много ...

Слон един вървял полека,
спрял над мравешка пътека
и започнал да пикае,
а за мравките - нехае!
Изпрати му, боже мили, ...

Онази нощ те гледах в захлас,
изпивах те с поглед откровено,
страстта, която беше между нас,
докоснах с пръсти разтреперани.
Сама разходих се по тялото, ...

Ако се опитам с думи да те обрисувам,
най-хубавите думи няма да стигнат
за най-прекрасното същество,
което толкова искам на мен да принадлежи.
Ако се опитам със ръце да те докосна, ...

Очи с отблясъка на ножа,
събрали в тях болката на всички плачещи лица,
не могат за миг дори да се притворят,
уморени иска им се да заплачат,
но сили дори за това вече не им остават! ...

Човекът губи и печели.
И същият събира и дели.
Опитва се изцяло да намери
щастие и по-велики дни.
Стремежът утопично го поглъща ...

Докосни ме с цвете, нежно и пъстро,
подари ми неговия аромат,
в себе си то ще е скрило
прекрасния любовен заряд.
Докосни ме с божествените си устни, ...

Подхлъзна се надеждата в очите
и падна, а дойде да потанцува.
Разля се, почерня и си отиде...
Отиде си, но без да се сбогува.
По кръгче във средата им остана. ...

Паля свещ с устни.
Почти заклинателно.
Шарено като стомна,
търкулна се лятото.
Циганско, златно. ...

Не е ли пагубно да те обичам!?
Толкова дълго...
Не за себе си питам,
за теб ме е страх.
Аз отдавна съм пристрастена ...

Не се предавай,
дори да виждаш само бодли,
дори да нямаш вече сълзи
и мъката да те е обзела
и болката да те е превзела. ...

Завити... в черно-бели истини...
Не ме докосвай –
ничия не съм.
Душата си изгубих
по вълните ...

Цялата история за Анджела започна преди цели три години, когато тя започна работа в просперираща инвестиционна компания. Още първия ден, когато седна на работно си място го видя. Краката и омекнаха. Той влезе в офиса като мистър вселена. Нарамил сак, с впита тениска, пореше пространството между бюра ...

НОВ ДЕН
Обичах ли те някога -
припомни ми, че вече не помня.
Сърцето си дадох ли ти -
кажи ми, че беше отдавна. ...

За залеза,
със който ме посрещна.
За изгрева във твоите очи...
За името,
което срещна... ...

известно време бях лебед
в страната Вътре
обикалях насам натам из ъглите
лястовиците се щураха под подлезите
имаше достатъчно същества ...

Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани ...

Още Едно Демо След Време може да има нещо цялостно :D

От белега... на тясното съзнание,
изскачаха от устрем полудели,
нахапани емоции... незнаещи,
за спомените ми отдавна отшумели.
Във бясна надпревара галопираха, ...

Ко Та Рак сладко спи на своето си място, буди го ярката светлина на пълната луна, която попадна точно върху затворените му клепачи. Ко се протегна и се огледа - селото спи и никъде не се чува нищо различно от обичайните нощни звуци. Обръща вниманието си към близката гора и лениво плъзга погледа си п ...

Във ада на прелюбодейците
ще бъде пълен мрак и студ.
Казанът ще е пълен с лед,
стените - скреж, пазачът - луд.
Рогати дяволи с крила, ...

Нощта прибира сенките край мене.
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака. ...

Прашинка си на ничия земя,
но от теб зависело ще оставиш ли следа.
Посрещаш утрото, изпращаш вечерта
и морно отпускаш натежалата си душа.
Дали ще останеш на себе си верен ...

- Момичета, момичетаа... - успявам да привлека вниманието на двете си приятелки - погледнете в дясно, мъжът със светлия костюм, да да, високият с посребрелите слепоочия...
- Видяхме го... и какво за него - това е Бистра. С нея сме съученички и приятелки още от гимназията, а Вилма познавам от универс ...