Къде си сега, дори аз не зная!?
Добре ли си с нея, това ли бе краят?
Нима ме забрави толкова лесно
и нашите болки изтри ти нечестно.
Само Яворът помни там нашите срещи, ...

Каквото искаш още, Господи!
Какво още искаш, дяволе?
Душата ми ли разкъсана да прибереш?
Нима я искаш, за да ми го върнеш?
Лицето му за миг да видя... ...

Следствия
Студена нощ...
Озъбено куче...
Разкъсано утро...
Разплакан ден... ...

Ще оставим ли страстта
да изгаря нашите тела?
На изкушението да се отдадем,
без душите си да предадем?!
Двама непознати да останем, ...

Обеми
"Разширете и Вие сърцата си..."
Второто послание на апостол Павел
към Коринтяните 6:13
Обемът ...

Стих редя, вдъхновена от свойте
терзания,
а днес не мога да напиша
и ред.
Моята муза я няма - не съм ...

Казваш, че не знаеш откъде идва тази смелост и издръжливост да търпя всичко това... Не знам, винаги са ми казвали, че съм слабохарактерна, глупава и грозна. Аз свикнах да ставам, щом падна, но със всеки изминал път все повече боли. И все пак благодаря ти, че си тук до мен, благодаря ти, че ме изслуш ...

Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това. ...

Вървях по трънестата аз пътека
и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...
вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.
Колко ли Си страдал Ти,
колко ли Си мъка преживял? ...

Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...

И плиска пролетта,
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето ...

на Е...
Колко път от дома ме дели...
Колко пъти греших
в моите тъжни минути.
Колко дълго целувах те ...

ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...

До онзи ден сърцето ми виновно
не те обичаше. Това го знам.
Обичта ми е игра съдбовна -
трябва време да я дам.
И в деня, във който я заслужи ...

На Димитрия Чакова - blueberry
Едно сияние до пурпурност прегръща
и цялата с вълнения блести
днес във Пловдив, Балабановата къща.
Причина за това си Дима – ТИ! ...

Храмът разрушен
рухналите ми мечти
ти възстанови
Миг на щастие
нечакана надежда ...

Ти го откри
Когато те види, сърцето ми се усмихва. Очите ми блясват. Сякаш слънцето грее най-силно покрай мен, когато очите ми те зърнат. Аз сияя и радостта извира от душата ми, когато си до мен. Пробуждаш най-доброто от сърцето ми. То се смее. От него изхвърчат искри топлина. Ти намираш най-скритот ...

Когато уморен се върнеш вечер,
на пръсти да отворя ще изтичам...
С усмивка, вместо лампата ще светя,
с очи душата твоя ще събличам...
Ще сложа хляб и сол на наш' та маса, ...

Гугутката
Една гугутка "пърхаше
върху" другата гугутка
на боровия клон,
а после "другата" ...

Колко % истина е
почеркът на самотна жена на бара?
Колко % истина е
сълзата в очите на дете?
Колко % истина е подтиснатият гняв ...

Нима не си частица от света?
Нима длъжник си някому за нещо?
Нима пионка ти си в нечия игра?
И свободата ти се вижда бреме тежко?
Не давай да ти слагат очила, ...

От днес ще нося черната си рокля
(със бялата комините ще чистя)!
Ще съдя! Ще наказвам! Ще говоря,
когато и каквото си поискам!
Ще бъда трън, забоден във ръката ...

Превърна ме в твое протеже,
в твоя двойник съвършен,
в ада теб дяволът те взе,
а ти реши да завлечеш и мен.
Превърна ме в измамна суета, ...

за теб живея и копнея
за теб сърцето ми тупти
за теб любими аз живея
за теб сърцето ми кърви
за теб любими мой аз плача ...

Цар Алко
На Р.
Една нощ в притихналата стая
тъгата тихичко запя.
В безсънна нощ безсъници витаят, ...

Вече в нищо чувства не влагам.
Безчувствена нямам крила.
Аз съм чувство, което забравям.
И не падам и не летя...
Вече в нищо вяра аз нямам. ...

Отиде си лятото
Отиде си най-истинското лято.
С надеждите и грешките,
с пресилената нежност и умората,
с птиците отлитнали, ...

Липсваш ми...
твоите дрехи
тайно надничат под моите,
галят ме щом ги докосна,
в спомени сладки ме водят, ...

Всеки ден те виждам
по-различен,
сякаш си вселена
необятна,
във съня ти моля ...

Дойде ми в много всичката любов.
Сама не зная кой ли път да хвана.
В очите ми прелял е дъжд,
а небосвод душата ми повежда.
Тревичката в дланта му бях, ...