Нас ни свърза песента.
Тук приятели намерих
със възторжени сърца
и души като вселени...
Хубаво ми е - пред вас ...

"Език свещен на моите деди..."
Нима от него днеска няма нужда?
Да го затрие пожела Лютфи,
дори и в парламента го обсъждат...
И като гарвани душите ни кълват ...

Преди да виснат, по колана ми, убити дните
и времето, като палатка в раницата, да нагъна,
с два разкрача, по плиткото ти, нека да премина.
Повярвай ми - в подвижния ти пясък няма да затъна.
Не искам да отварям скришом джобното си ножче, ...

Бягам наранен в тъмен коридор от изгубени чуства. Попаднал в клопката на суетата. Може би вече изгубих всичко, щом не виждам светлина в този коридор. Може би съм грешал за всичко станало. Може би моите думи са една грешка, но може би с тях съм искал да покажа как се чуствам, каква болка изпитвам. Мо ...

Една жена
и един мъж
може би загиват
от думи неизречени
помежду им, ...

"Красотата ще спаси света!" - Достоевски. Дали е вярно? Аз вярвам, че тя МОЖЕ да спаси света, но дали това ще се случи е въпрос, на който бъдещето ще даде отговор. А той зависи от това дали красотата ще победи над грозотата. Но коя красота? Някой ми беше казал, че красотата в изкуството щяла да спас ...

С празен поглед в съседския покрив
се опитвам врабче да примамя.
На прозореца ми да скокне.
Със сълзи и трохи да го храня.
А пък после при теб да го пратя. ...

За теб - най-големия ми дар
Подарих ти най-прекрсното си цвете.
Подарих ти най-огнената страст.
Подарих ти най-сладкото желание.
Подарих ти най-милия си глас. ...

Все времето за всичко ни е криво.
( Като река изтичало край нас!)
А ние само гледаме страхливо,
притулени зад купища вина.
Изтича младостта ни – като празник. ...

Есента беше спуснала многоцветното си було. Пожълтелите листа се ронеха, както се нижат дните. Те падаха бавно, нежно докосвани от вятъра. Последните златни лъчи на залязващото слънце галеха лицето й...
Тя седеше на своята любима пейка в парка. Сядаше там винаги, когато беше тъжна...
Гледаше към кол ...

Да вървим, да избягаме надалече от другото,
да пътуваме там, в света на мечтите.
Да избегнем фалшивото, грозното, грубото,
да избегнем плача и сълзите...
Да вървим, да се лутаме, да потърсим добро, ...

Мои
Не сте от многото, но пак сте много
и малцина сте, но умножавани,
не сте от него, но сте от на Бога,
но като секти заклеймявани! ...

И за поредна нощ не мога да зяспя, изпълнена съм с мисли, които искам поне да запиша някъде, по някакъв начин, защото се страхувам, че ще ги забравя. Дори и никой да не прочете това, което съм написала, ще съм спокойна, че съм го направила за себе си и може би ще мога да спя спокойно без в съзнаниет ...

Поглед към миналото, което не е минало и за настоящето, което не знам дали искам да е настояще...
В къщата беше тъмно и навсякъде цареше тишина. Бе толкова тихо, че дори звукът от стрелките на часовника се разнасяше от стая в стая като силен тътен. Само една свещичка едва гореше на малката масичка з ...

Чувства чупливи
с докосване - звън,
допивам копнежа,
сякаш във сън.
Чувства чупливи, ...

И последното пясъчно зрънце се изниза в купчинката прах.
В миг нощта с ангелски криле се спусна в бяг
и потъна всичко безмълвно в мрак.
Слънцето изгуби светлината си и угасна.
В ръцете си го държах и усещах още топлина. ...

Защо?
Защо завърна се във моята душа?
Защо сърцето ми разбуждаш от покоя?
Защо в съня ми идваш ти като в мъгла?
Защо ми каза аз да бъда само твоя? ...

Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,
при мене те повиках сълзите ми да събереш,
а те горчиви са от чакане и падат във прахта,
безбройни са,
но не, не са лъжа. ...

Уморих се да прощавам,
уморих се със сълзите си аз да те дарявам,
уморих се аз след теб да бягам,
уморих се от лъжите, сплетните и фалша.

Размести се къщата. Срина се шатрата.
Листата са гилзи. Небето е ниско.
А гроздето - кисело. Нищоочакващо.
Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.
Дърветата - криви. Оградата - чужда. ...

Как искам ти да ме докоснеш
с копринените си ръце,
как искам да ми ти откъснеш
розата за моето сърце!
Донеси я, погледни ме ...

САМОТА
Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст. ...

Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна, ...

Горчивите ти устни не желая,
целувките ти по врата.
Далеч от мене бягай,
нещастна самота!
Не ща и ...

Злото на дуел ще призова,
ще викам силно, ще крещя,
дано мъртвите ме чуят
и живите, дето ме плюят.
Къса се душата моя, ...

Търся стъпките ти
без да зная
как целуваш в здрача
и почти неуловимо
те усещам в тишината… ...