С напрегнатите устни търся отзвук.
Целувката спасителна назрява.
Ударите на сърцето се взривяват.

Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...

ПОЖАРогантно
Ден на национален траур? Или ден на националната арогантност? Така и не разбрах...
Цял ден „водещите" телевизии се надпреварваха да лансират коя от коя по-невероятна и скандална версия за пожара във влака София-Кардам. То не бяха терористи, Ал Кайда, че дори и марсианците бяха споменати ...

О, прекрасна утрин развълнувана -
как опияняваш душата ми...
Слънцето отвисоко командва
радостния парад на Живота.
Рея се аз, лутам се, ...

Дали надбягване или е впряг животът,
по-бързо аз ли бягам или сякаш ти.
Вървим по друмите с най-дългите препятствия,
един във друг се взираме с мечтателни очи.
Дали и морски бриз с дъха си ни погалва, ...

ПИЯНИ ВИШНИ
Подпряна стои на перваза
самотна, но нивга сама,
детска книжка и веч пожълтяла
с разкъсани листи, затворени в нея - ...

''Полудя ни кръвта''
Имаш много ускорен пулс,
ала само, когато си до мен ти.
Сигорно сме много луди,
но по-добре с теб да сме влюбени. ...

Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...

Времето минава,
не мога аз да те забравя
и в алкохол опитвам се да се избавя.
Потънал в самота, спомените ме връхлитат
и в картина се преплитат. ...

В стаята тъй тъмна
възцарила се е нощта...
Своята песен тихо пее за любовта.
А ти тихо в ъгъла
сълзи лееш за близостта. ...

КОГАТО
Когато ти поискаш да съм твоя,
всяко чувство за вина и свян ще победя.
Като нежна фея – каквото пожелаеш –
всичко ще изпълня… ...

ЖИВ И СЛЕД СМЪРТТА
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичкит ...

Истинска
Образ, отразяващ се в студеното стъкло,
образ, непознат на човешкото лице,
образ от болката скрит,
образ на нечий стих... ...

Аз….
Като едно самотно дърво
без клони и листа,
без спомени и чувства,
изоставена така, ...

TRAVIAN
Извадих заселник с усмивка голяма.
Изпратих го да търси желаната земя.
Но стигайки до нея каза:
- Не мога сам, дайте ми храна! ...

Върви си там, откъдето ти дойде -
нахлу в съня и мислите -
кой ти позволи да се настаниш?
Върви си, колко пъти да повтарям,
пускам те и вратата аз отварям. ...

Ти обичаш да те наранява...
аз не мога да те нараня.
Ти обичаш да те огорчава...
аз не мога да те огорча.
Ти обичаш да те мрази... ...

Любов от пръв поглед -
дали случайност бе това -
да се срещнат две сърца?
В мига, когато те видях,
сърцето ми потъна в ...

Този мрак ме подтиска...
В началото ми харесваше да бъда сянка.
Но сега, когато те срещнах - не искам.
Искам да съм слънце!
Да раздавам на всички от светлината си. ...

Как без теб ще живея,
как без тебе ще се смея?
Ти бе слънцето в моя живот,
ти си моята истинска любов.
Не искам да бъда с друг, ...

Ден след ден всичко отминава,
лети по-бързо от стрела,
но споменът завинаги остава
като печат в нашите сърца.
Училището, младостта крилата, ...

АЗ съм!
Искам да бъда нещо повече от това...
Да знам, че мога да надскоча съдбата си,
да знам, че мога да грея и след звездата си.
И в миг да видя, че съм всичко, в което си струва да вярвам. ...