На всички онези,
които чувстват същото,
към "Хари Потър"
или към която и да е друга книга...
"- Това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми? ...

А мислех, че ми стига само
по сянката ти да вървя
и сгушена до твойто рамо,
да се разпуквам като цвят.
Аз мислех... ...

Обричай ме на пустота...
Аз знам, че ти харесва!
В живота си не ме допускай...
Вятърът косите ми ще сресва!
Прям бъди, кажи ми, че ме мразиш... ...

Хората имат много слаби места,
както се казва - "Ахилесова пета",
опитват се да ги прекрият,
но не винаги ги скриват.
Моята слабост е мойто сърце, ...

Тази вечер бе последна,
с нея сложих край на всяка мъка,
вече ничии очи не ще погледна,
не ще поема ничия ръка.
Ще поема аз по пътя стръмен, ...

Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,
изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам. ...

Аз не искам да зная. Боли!
Замълчи! Аз не искам да питам.
Всъщност, никога няма... Нали?
Колко жалко, платих да опитам.
Безнадеждно. Все тъй ли ще бъде? ...

Желания и мисли още неродени.
Така напирате във мене...
Мечтите подминават ме в мълчание.

Очите ми пресъхнаха
след толкова сълзи.
Но ти така и не разбра
колко ме боли.
Усмивката залезе ...

Ти никога любов не си усещал.
Никога за нищо ти не си мечтал.
Винаги си искал друго нещо.
На никой сърцето си не си подал.
Не си изпитвал тази силна болка. ...

Пленена съм от топлия ти дъх
и жадна търся твойте устни,
целувам те със жар, последен път,
преди завинаги да ме напуснеш.
Живяхме заедно в грях горещ ...

Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,
с очи, отправили своята заплаха, ...

Някъде в ъгъла на стаята на душата се бе скрила тъмна лепкава течност. Тъга? Кръв? Или омраза? По-скоро съмнение. Звънна телефон.
- Знаеш, че си играе с нас - гласът от другата страна трепереше. - Спри го ти, ако можеш, щом толкова знаеш!
- Ти не ми позволяваш!
Няколоко секунди тишина.
- Не мога да ...

Ето пак е есен и ти си пак до мен,
безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,
а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,
но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!
И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя ...

В сърцето ми последното чувство беше винаги:
радост, тревога, любов, уплаха,
любов, безмилостност, любов и... Ти...
В очите ми последният образ бе винаги:
небето лазурно, облак грамаден, ...

Стилът "Емо"
Напоследък в България набира сили така нареченият стил "Емо". Наименованието му идва от Emotion, което представлява стил в музиката, възникнал през осемдесетте години. Този стил представлява музика, която възпява предимно самоубийствата, мазохизма, агресията. Слeд концерт на такава тема ...

Супер Герой
Жертваш себе си без съмнение,
всеки твой ход е изпълнен с вълнение.
Там си за всеки изпаднал в нужда,
сякаш четеш в сърцата наши. ...

Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта. ...

Защо ме обичаш?
Обичаш ме, защото ти готвя вкусно
и защото съм робиня вкъщи.
Обичаш ме, защото съм покорна,
мила като укротена дива котка... ...

Последните лъчи на есенното слънце изчезваха зад склона на високата планина до градчето. Вятърът стана по-студен и по-силен. Хората започнаха да се прибират от работа изморени и неспокойни. Улиците на градчето все повече и повече опустяваха. Започнаха да светят уличните лампи. Вятърът стана слаб, но ...

Един невероятен миг
ме грабна,
отскубна ме
от пулса на деня.
Усетих го, ...

Парите - средство или цел? (Един различен поглед)
Откакто е преминал периодът, в който стоки със стоки са се разменяли, оттогава насетне човешкият ум е обременен от идеята за пари, забогатяване и охолство. Жалко е, че днес тези думи стават синоними на думи като "щастие" или "радост".
Парите - средст ...

Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда, ...

***
Aко те скубна като необрасъл...
и те изпия в чаша с ром...
Ако се скрия в зимен храсъл...
ще бъда честна в твоя дом. ...

Виждам смъртта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно ...

Отиваш си преди да ти отворя.
Изпратих те преди да си почукал.
На немите въпроси страхувам се да отговоря.
Изпращам те и за какво - не знам.
Дори да се сбогувам с теб не мога ...

Стоя замислена на кея, гледам сините вълни и се чудя кога ще видя твоите очи! Вълните се разбиват със страшна сила в скалите така, както сърцето ми се къса при мисълта, че теб те няма! Ти си далеч, мое мило момче, усмивката ти ми липсва до болка. Думите, които ме карат да се чувствам щастлива, заглъ ...

Свещ след свещ
във храма аз паля.
Прости ми, но обичам те.
И не мога да простя . . .
Трудно е . . . да си виновен, ...

Отново пролетта не го подмина.
Дойде и му покълна с болка в пръстите.
Добре, че вече свикна във градината
наместо вишни да засажда кръстове.
И тая пролет просто му се случи. ...