оковите скъсах
прерязах въжетата
отворих очите си
щастлива въздъхнах
вече свободна съм ...

Тектоничната ми същност се разтресе!
Всяка глупава покорност бе вина.
И под купищата граници
проблесна...
Капка его. ...

Познахте ли коминочистача във мене?
Живея по градските покриви,
живея току под небето,
живея с мечти и със пориви.
Обичам волните птици и слънцето. ...

Нямам думи, нямам вече и сълзи,
а мечтите са разпръснати.
Няма я вече любовта,
тръгна си от мен - отлетя.
За миг вълшебен те зърнах сутринта, ...

Любовта е сляпа, като птица без крила,
заслепен от чувството вълшебно,
не усещаш колко болка ще ти донесе.
И мъката болезнена ще горчи в живота ти нещастен
и не знаеш как да се измъкнеш от този ад...

Красива съм -
толкова красива съм
навън залязва слънцето
облаците позлатени
птиците прелитат ...

Лица
Едно лице пред хората показа.
А другото го скри.
С едното се смееше гласно.
С другото хвърляше омраза. ...

когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да ...

заспивам под дъжда запетая
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая ...

Пожелавам те
Пожелавам те... целият
със затворени устни
и копнея те с пламнала жар,
аз сънувам те... нощем ...

Най-тъмно е преди разсъмване,
когато еретиците са изгорели
и кладите са лицемерна пепел,
притесняващи невинната зора...
Най-тихо е преди изстрела, ...

Ще отминават кораби, години...
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време? ...

Жената на последния сънуващ
от него вече нищо не очаква.
Когато си отива, го целува.
И после се преструва, че забравя.
Сама си знае - няма да успее, ...

Has he lost his mind?
Can he see or is he blind?
Can he walk at all,
Or if he moves will he fall?
Is he alive or dead? ...

Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината, ...

Ще ме обичаш ли,
когато си отивам,
прегърнала последното ти сбогом?
Когато вечерите натежават от звезди
и Луната сплита златна плитка, ...

Не се събуждай още, не! Почакай!
Напразно ли преминах разстояния
през дъжд и вятър, в бурята и мрака,
преследвайки задъханото си мечтание?
Не ставай още! Направи ми място ...

Ще се срещнем след тъгите си.
Като сме готови
за пътуване един към друг.
И независими
от дължините му, ...

През лятото за снегове не пиша,
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.
Слънцето, любовно ме целува. ...

Задръж пръста ми върху паузата.
ПАУЗА...
... и нищо друго.
заснети кадри.
разпиляни движения. ...

Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка, ...

НЕ МОГА
Не мога като стара непотребна дреха
от себе си да хвърля любовта.
Да я оставя като рицарски доспехи,
да сбира паяжини във прахта. ...

Чували ли сте, че има случаи, когато по време на оргазъм може да загубиш съзнание? И аз бях чувала, но не ми се беше случвало... Може би за много жени това си е ежедневие, но на мен ми се случи с един-единствен (засега) мъж... Ето я и самата история...
Вики се беше завърнала в родния си град преди н ...

Един мой приятел казва следното "Нямаш право да казваш "Обичам те" при положение, че си отиваш..."
Не знам какво ме подтикна точно днес ( петък, 13-ти) да пиша за двете най-щастливи и спокойни години от моя живот... и за моя Хабиби... моят арабски принц, който няма да забравя... Може би обществената ...

Забрави
Забрави за мъката,
Която сам си причинил.
Забрави за мъката,
На теб причинена. ...

Откъснаха крилете ми и казаха: "Ти няма да летиш",
Отрязаха нозете ми, посочиха ме с пръст: "Ти ще пълзиш".
Извадиха очите ми за да не виждам вече светлина.
Докопаха се до сърцето ми и дърпаха, и дъвчеха плътта.
Разкъсваха душата ми като обезумели псета. ...

"На съпругата ми"
Мост през световете ще издигна
през вселена мълчалива...
акостирала в протъркани завеси...
Ще пропрява път назад в мига... ...

В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен ...

Инатиш се... Инатя се...
Във мълчание, без смисъл...
И въртиш се... И въртя се...
Във послания от мисъл...
Да поискаш... Да поискам... ...

Простете му... не знае вече кой е.
Залюбиха го множество принцеси.
Повярва на хвалбите, че от сой е
и вирна нос, подписвайки гротески.
По-светъл и от Бога Аполон е, ...

Ще ме обичаш ли, когато се разминем,
когато от живота разпилени,
на любовта богатството подминем
и се стопим във вяло ежедневие...
Ще ме обичаш ли, когато нежен спомен ...