Блага дума
Хората не се разбират,
питам се - Защо ли?
Всеки е затиснат
с проблеми и неволи. ...

Иди си, моля те, махни се,
омръзна ми да властваш над живота ми.
Омръзна ми да те жадувам,
в сънувани прегръдки да се будя,
с измислени целувки да заспивам. ...

Блед силует седи сам, в нощта, през деня.
Седи и мисли какво иска сърцето му,
дали да продължи напред или да прекрачи
линията, пред която размишлява.
Дилемата е в теб, трябва да решиш. ...

Хей, приятелю, къде замина?Трудно ли ти е сега?Тук е твоята родина!Ще се върнеш ли? Кога?
Хей, приятелю, градиш либъдещата си съдба?Със приятели делиш лихляб и сол, и самота?
Свирите ли на китари,пеете ли до зори?Казвате ли си ,,наздраве''за младежките ни дни?
Еех, приятелю... кога лище се върнеш у ...

Дзъррр. Разпиля се тишината, прогонена от ехото на последния звънец. Всеки бърза да се прибере. Ето ме и мен, както всеки ден вървя замислена, по пътя за дома. Лек ветрец играе си с косите ми, а Слънцето блажено се е настанило на своя трон в небесното царство и сякаш няма намерение скоро да си ляга. ...

Целият живот,
това е твоят труден път,
болка, страдания,
пречки, проблеми,
препятствия по твоя път. ...

Аз пак ти пиша, тате.
Все ти пиша... А неизпратените ми
до теб писма в съвестта ми
глухо стенат.
Сънувам, тате... Все сънувам. ...

The Hardest Part
And the hardest part
Was letting go not taking part
Was the hardest part
And the strangest thing ...

Писмо.
И във писмото - гълъб.
Държа във клетка
твоето сърце.
Не можеш ти ...

Душата ми, скитница боса,
от лутане изранена кърви...
Към тебе я водят пътеки трънливи
и само смъртта ще я спре да върви...!
Душата ми, разпната, слаба, ...

Тик-так,
Тик-так
Какво чакаш?
... Мен вече да ме няма?...
... да бъда само гръдна рана?... ...

Посветено на моето слънчице
Аз винаги ще те обичам,
дори да си на края на света.
И никога не ще отричам:
Ти за мен си любовта. ...

Есента дойде и потопи света в тъга. А ние бяхме залети от тишина и отчаяние. Нямаше кой да ни каже, че това не беше краят. Мрачни облаци покриваха небето - плачещо за децата си. Красиви листа покриваха земята и заглушаваха гласа й. Нямаше кой да ни предупреди, че не умирахме, заедно с щастието. Беше ...

В МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА
От вихъра на твоята магия
сърцето ми бушуващо тупти,
а в чувствата като стихия
наливаш бурни страсти ти. ...

на И.
Отново смущаваш покоя ми,
вървиш, като сянка след мислите ми,
отчаяно бягам от теб.
Задъхано спирам и се обръщам назад, ...

Безгрижен, уверен, крача си напред
с усмивка дръзка и дяволски късмет.
И цялата вселена ме обича
и любимо чадо ме нарича.
Преплувах през река от лайна ...

Натежаха ми дрехите
от дългата пауза.
Изкриви се пътеката,
попрегърби се.
Зажаднях да те милвам ...

Умирам бавно... ден след ден,
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа... ...

Мария, Мария,
къде си изгуби
пак реалността,
Мария?
Я отвори онова ...

Само още веднъж със треперещи устни,
притихнала в теб...
ще назова с глас от спомени
... твоето име...
в очакване пусто, ...

Щастлива съм, защото и днес мога да видя изгрева на слънцето. Не мога вече да докосна твоята гореща плът, нито да вкуся от екзотичният цвят на твоите устни, но мога да се усмихна на новия ден. Мога да те забравя така бързо, колкото бързо се влюбих в сините ти очи. Щастлива съм, защото мога да се сме ...

Осъмнах в залеза направо.
Осъмнах, ала беше късно.
Осъмнах с хиляди съмнения
за незживяния ми ден.
Отказах се от моя изгрев. ...

Аз все за теб, любов, милея,
за полъха и дивния ти зов...
Като безбрежен блян аз те лелея,
очаквам те на кея... нощ след нощ.
Зареяла и поглед в небосклона, ...

Нещастник - ето, казвам ти го във очите,
боклук, че и повече дори,
ще си платиш, обещавам, за сълзите,
ще се молиш да спре да те боли!
Едничко нещо ти желая от сърце, ...

Владеем изкуство - мамиме себе си,
вярваме в низ от случайности.
Пилеем се пусто в рекламни потребности.
Продаваме страсти без трайност.
Преплетените пътища не водят, ...

Уви, не ни разбират,
обречени сме на страдание.
Защо не спрат в любовта ни да се взират ,
това е то - човешко отчаяние!
И лицемери, отмъстители, ...

Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.
Имах те - със име, но за кратко ...