MARILYN MANSON - Heart-Shaped Glasses (When The Heart Guides The Hand)
She reminds me of the one in school
When I was cuttin'
She was dressed in white
And I couldn't take my eyes off her ...

Танцувам с вятъра... от думи две
в душата ми изгрява песен,
под светлините на звездите
се раждат тайнствени копнежи.
Луната нежно се усмихна ...

БрАвата
Сам.
На края на света.
Сред море и чужди хора.
Тъжни дните си следя, ...

Стига!
Стига мерена реч!
Стига парфюми!
Време на неогледна е сеч.
Не! (на костюми) ...

Както Хляба
на Маги, защото толкова мога...
"Този път - Завинаги!"
Както цял живот съм мечтал!
Напук на поверия, чувства изстинали. ...

Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.
Живот ли е това, се питам? ...

Просто
Четеш ли ме?
Значи нещо ти казвам.
Усещаш ли ме?
Значи нещо ти давам. ...

Подарявам ти
картината със лунното
море
няколко лодки
потънали в самота ...

Искам да пребродя боса...
(без компас и без атлас,
без апарат за кръвно, без лекарства,
без паспорт, без мулти-пас
и без фалшиви рими, ...

Пареща сълза
на бузата попива
плачещо пиано.

От малка Мила мечтаеше за едно - да има идеалното семейство, голяма хубава къща с много деца в нея... През годините съдбата се оказа благосклонна към нея - намери си съпруг, подходящ за нея, удовлетворяващ всички нейни вкусове и фантазии, с когото живота не беше монотонен и сив, а едно вечно приключ ...

Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед! ...

Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!
Бездиханна - жажда ме изгаря ...

Кой звезди брои за мене нощем
и от сън снага ми буди още!?
Кой ще вдъхновява мойте рими
и надзърта в устремите ми!?
Кой ще джавка ненаказано ...

Глава IV
Изгубената империя
Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород... ...

Глава III
Към Атлантида
- Сти'ян, к'во се е слу'ило с теби? - попита Йо.
- Огромен вълк... ме ухапа - отвърна Стилиян. - Аз съм върколак.
- Зъвинъги ли? - рече Йо-Йо, който явно владееше по-добре български от съпланетянина си. ...

Тръгваме за моренцето и Симона ме пита:
- При Надя и Мира ли отиваме?
Това са ми най-добрите приятелки и миналата година с тях бяхме заедно на море. То и на планина сме ходили заедно, но това е друга тема.
- Сега отиваме при други приятелки, ще ги видиш.
И започвам да й чета „Спящата красавица". Има ...

"4ever"
Here we are so what you gonna do?
Do I gotta spell it out for you?
I can see that you got other plans for tonight
But I don’t really care ...

В днешно време човешкото съзнание робува на цветовете. Било то за цвят, който определя външният ни вид, например цветът на косата, или пък за това как изглежда мястото на което живеем, стените, вратите, че дори вече и прозорците могат да се похвалят с различни цветови гами, било то за ядене, да, дор ...

Колко много крием в душите си.
Колко скрити чувства има вътре в нас, борещи се за свобода.
Колко мъка и тъга чакат своя ред.
Колко много чакат те да намерят своята капчица, своята сълзичка, с която да се спуснат и да изтлеят в безкрая.
Колко малко от тях обаче успяват да излезнат по този начин. ...

Живяли някога две деца. Момиче и момче - Ани и Митко. Приятели били и то много добри. Един ден Ани почувствала някакво странно чувство, което било изпълнило сърцето и със нежност и топли чувства. Това била Любовта. Тя дошла при нея, за да й покаже едни от най-красивите блага. Ани се била влюбила в М ...

Да избягаме сега, да отидем ний накрай света!
Да тръгнем още през нощта!
Искаш ли, искаш ли, далеч да се скрием?
С тайнствата на планетата Земя да се покрием?
Да тръгнем на Север. ...

И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:
„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."
Потънала съм във съвети до колене, а тез колене вече не държат -
напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.
А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ак ...

Повярвах си.
На собствените вярвания.
И май сама от тях разочаровах се.
Най-лесно е да вярваш. В нещо.
Било то и съвсем измислено. ...

Цеца-страхливец
Пргърни ме и си върви по пътя,
по който вървят страхливците.
Изпращат те очите ми залутани,
и едно нежно женско сърце, като ...

Като стар порок, като отказани цигари
заставаш на пътя ми сега
и чувствата, до днес забравени,
разпалваш със протегната ръка.
Онзи дим от сладката отрова ...

Сънувах странен сън - бях дете…
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...

Das letzte Streichholz
Sie küsste sanft ihr liebstes Spielzeug
Bevor sie es zerbrach
Dann schlich sie sich voll dunkler Sehnsucht
Ins kalte Schlafgemach ...

She keeps the secrets in her eyes
She wraps the truth inside her lies
And just when I can't take what she's done to me
She comes to me
And leads me back to paradise ...

Прегърни ме, преди да заспя!
Силно, нищо, че боли!
И тази нощ дъждът не спря.
От цяла вечност може би вали.
Към себе си ме притисни, ...

Откровене, вяра, суета и нищо.
Пак спомени от рани стари,
като миражи в дъното на кладенец.
Огледало, сянка, поглед празен
силует навярно или нищо ...

Nelly Furtado - Do It
You're standing at the door
I'm falling to the floor
You look even better than you did before
I'm staring at my feet ...

Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!
Там далеч, със бясна надежда, ...

Теб открих
Очите ти открих сред други хиляди.
С притегляща сила, с цвят на кобалт.
Блестяха те в деня ми като бисери.
Блестяха те като звезди в нощта. ...

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ
ЗА РАДОСТ И С НАДЕЖДА,
ПЪТЯ С ТЕБЕ МЕ ОТВЕЖДА,
ВЪВ ВЕЧЕР ТОПЛА И КРАСИВА,
КОНЦЕРТНА, ЖЕЛАНА, ЩАСТЛИВА... ...

Пейзаж
Безлюден залив и
безкрайно море.
Зелени очи и
синьо небе. ...

"Бях облечена неподходящо.
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът ...

Поглеждам те в очите, поглеждаш ме и ти.
Този поглед твой ме хипнотизира.
Сякаш част от мен вече умира.
Сякаш част от мен вече си ти.
Искам те за мен, искам да си моя ден, ...

Видях живота, не го харесах,
усетих мъката, не я понесoх,
щастието беше сладко,
но пък доста кратко…
Видях смъртта, тя каза ми “ела”, ...

Спри! Не си отивай.
Спри, крещеше всичко в мен.
Спри! А ти потъваше все повече в мрака...
Спри! Проплаквайки стенех аз...
Но дори и сълзите ми ...