До теб няма път - само кално тресавище,
в което погребах сърцето си.
До теб няма път - само плаващи пясъци,
в които потъват сълзите ми.
До теб няма път - бездна черна попива ...

Любов... омраза... после пък лъжи...
Съмнения, усмивки и въздишки...
Един въпрос измъчва всяка нощ
изстрадалата ми, докрай, главица.
Ела, не искам отговор... Ела! ...

Това съм аз... И няма друго. Толкоз!
Зовеш ли ме, ще бягам надалеч.
Ако не ме последваш, ще се върна -
ще чакам в мрежи да ме оплетеш.
Ако ми кажеш "Да", ...

Обичам те, момче,
така заседнал си във моето сърце.
Но защо ли казвам ти това,
като няма да го чуя пак от твоята уста?!
Таз болка коварна тъй навлезе в мен ...

Казваш, че добре ме виждаш.
Не ти вярвам!
Вгледай се в очите ми тогава.
Усмихват се, нали?
Друго в тях откриваш ли? ...

Можеше да бъде като ковчег на Ной,
пътуващ във води от безразличие през Вековете,
всеки сайт литературен...
Моля!
Въпрос към един мимолетен книжен герой: ...

Дори не знам защо обикнах те...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти... ...

Защо сме тъй безчувствени
един към друг ние хората?!
Разминаваме се в дните забързани
като влакове, минаващи покрай гарата.
Сякаш сме машини с метални сърца, ...

Понякога думите са излишни,
друг път са необходими като Въздуха,
като Вятъра, като Огъня, като Жива вода.
Но тогава едва ли има кой да ги чуе -
като глас в пустиня са! ...

ако пия
се напивам
ако любя
се любувам
ако мразя ...

Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово ...

Каква глупачка съм била!
Ти казваше, че съм единствена -
отговарях с насмешка: "Нима?".
Казваше, че в мен виждаш любовта -
отвръщах ти с прословутата си ирония. ...

Dimmu Borgir-Mourning palace
Daylight has finally reached it`s end
As evenfall strikes into the sky
Far away in the dark glimpsing moonlight
Sickening souls cry out in pain ...

I always needed time on my own
I never thought I'd need you there when I cry
And the days feel like years when I'm alone
And the bed where you lie is made up on your side
When you walk away I count the steps that you take ...

Любовта е само чувство,
като тъгата, радостта, вълнението.
Но неразбираемо защо тя заема първо място.
Питах те и ти ми отговори,
че е на първо място в живота ни, ...

"Плача"
Не съм от тези, на които им разбиват сърцата
Не съм от тези, които се разстройват и плачат
Защото никога не оставям сърцето си отворено
Никога не ме боли когато казвам сбогом ...

Ласкаеха те думите им... хлъзгави
и дращеше със пръсти да избягаш
от щастието, което те заобикаляше.
Проплаках...
Не ме чу... ...

Не ме прегръщай,
от това не ми става по-добре.
Не ми казвай, че ме обичаш,
това не носи радост, а само тъга.
Боли ме всеки път, когато го казваш. ...

По стиха на Незабравима (Креми) - "Страст"
Тук си, любовнице.
Гола и страстна. Като всеки път.
Очите ти са огън...
... като жарава под нестинарски нозе. ...

Приказка за стари времена...
От рано днес започва деня.
Кърваво утро ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните. ...

Какво си, моля те, кажи ми,
и нежни думи, и лъжи и истини -
без значение са - просто говори ми!
От пагубното неведение спаси ме...
Понеси ме заедно със вятъра - ...

Приближи се, скитнико, нека споделим нощта...
няма да си сам и на студено...
и не щe платиш висока ти цена,
евтино е тялото ми... a сърцето - наранено...
Защо продавам се, да питаш ти недей... ...

Крия се зад димната завеса,
мъча се да сложа край,
не искам вече да ти преча,
но нямам смелост, знай...
За него давах всичко, ...

Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканц ...

Моето училище
И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите. ...

Сънувам със отворени очи,
прекрасни сънища със теб.
Усмихвам се на себе си дори
и чудно щастие от мене струй.
Политам като птица волна, ...

Почувствай устрема за свобода човешки.
Почувствай волността да бъдеш или не.
Понасяй укора за свойте грешки.
Бъди свободен във живота си веднъж поне.
Почувствай се орел във небесата. ...

Milo moe, sto te nema
Milo moje sto te nema
trebas mi
ove noci gde si
moja radosti ...

Mishele
by Andru Donalds
Theres many a day I ache for you but we are oceans apart
Even though my tears have dried theres an emptiness
I feel in my heart called love ...

Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.
Дете подскача към листата, ...

На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...

Извикваш в мене сто противоречия.
Въпроси ми създаваш.
Да разпитвам!
Живея с теб в хиляда измерения...
По орбити на бъдеща се скитам! ...

Път към теб
По улици ще скитам
и много път ще извървя,
но за тебе пак ще питам
даже и след края на света. ...

Слънцето отчаяно кърви,
рони се по улиците сухи.
В мен отчаяно боли,
боря се със сетивата глухи.
Страдам в истини заровена. ...

Когато сама
Остана в нощта
Безумна тъга
Изпива деня
Сърцето ранено ...

Завинаги Сбогом.
Без тебе умирам. Със тебе не мога.
Завинаги. Твоя.
Ако спреш някак пороя.
Завинаги. Късно е. ...

Капка след капка разкривам душата
в пламенен дъжд, ронещ порой от кървави сълзи.
Издава звука на тайните ми, яростно изгорени от самотата.
Капка след капка, превръщаш се в плячка
и силата ти спира с трясък до ледени стени. ...

Сладък глас шепне в захлас
ужасни истории за бъдеща власт...
Колкото и далеч да си сгушен зад розова мъгла,
толкова сигурен се чувстваш пред огледалното аз.
Усещаш в сърцето си, че злото никога не спи, ...