ЖИВОТЪТ НИ НАЗАЕМ ДАДЕН Е...
ДАЛИ ГО ЗНАЕХ,
ИЛИ ГО ЧУХ ОТНЯКЪДЕ...?
ДАЛИ МУ ВЯРВАМ...?
ДОРИ И ДА Е ИСТИНА, ...

MOLIENDO KAFE
Обичам тези гълъби на рамо...
Един от тях политна
и тежко се сбогува
с най-светлото ...

Срещнахме се, даже не се срещнахме...
Не съвсем
Какво направихме?
Засякохме мисли, разменихме идеи...
Нарекох те моята идейка. ...

Протяжна песен
от цигулка на майстор
мрака пробужда...

Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:
"Света както исках - така сътворих: ...

Кове се нов свят -
железен, метален.
Свят по-суров,
сив и зловещ.
Животът ...

Съдира се светът да се разплува.
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото - ...

Искаш ли, да ти разкажа нещо,
за което утре няма да си спомниш?
Една приказка, за бъдещето зловещо.
За морето от сълзи, които ще рониш,
когато това, което било е, ...

По стъпките ти тихо ще пристъпвам,
ще те следвам накъдето и да тръгнеш.
Знам, че вече си голяма, но аз трябва
да съм твоята опора чак до края!
Ето, вече мина двайсет, ...

Не мислих, че имам дългове за плащане,
докато тя не дойде да ми вземе и малкото, което имам.
Каза, че няма да преживея до утре,
но помня, че каза това и вчера.
Каза, че не трябва да мисля за миналото, ...

Лятото съблича свойта дреха,
то - безпътна, паднала жена!
Сетивата ти усещат хладен полъх,
за разплата иде есента.
Всяка фибра в твоето младо тяло ...

Всеки в своя храм
душата си вградил е.
И на своя бог любим
мечтата свята подарил е.
В моя свиден храм ...

Задъхвам се.
Сърчицето замира.
Любовта е при мен.
Очите ми сини,
устата ми хубава ...

Мек и топъл
слънчев ден от есента
прегръдката
на влюбена жена,
кристално чисти ...

Всеки човек има празнота в себе си, за която прави усилия да я преодолее и да е
щастлив. Защо ли...
Всеки от нас има пустини в живота си, които почти винаги са свързани с любовта, семейството, приятелите...
Много е тежко, когато някой или нещо ти липсва, а не е при теб. В тези моменти ти плачеш, вик ...

С дъх на малини и окосена трева,
посреща ме баба на двора, сама.
В очите и радостни сълзи кипят,
ръцете работни прегръщат ме пак.
Кучето лае, тополи шумят, ...

Обичам звука на дъха ти.
Обичам докосването на мислите ти.
Обичам целувката на душата ти.
Обичам дъжда в очите ти.
Обичам вятъра от гласа ти. ...

На дланите ми със искрици пише,
че искам да ти подаря едно сърце...
Косата, събрала аромат на тишина мирише...
И с ухание и нежност описва твоето лице!
Може би когато си отидеш ...

Don't Cry!
Talk to me softly
There's something in your eyes
Don't hang your head in sorrow
And please don't cry ...

Тя беше прелестна жена.
Такива - времето показва,
на поколение една, и то
във милионен град - се раждат!
Не беше филмова звезда, ...

Върни се, моля те, аз искам!
Имам нужда от твоите очи!
Върни се, моля те, аз виждам
само мъката без теб, уви!
Такава съм, обичам да ревнувам, ...

От силни думи трепери гласа -
сериозен, непоклатим,
като заповеди раздава права,
като молитва осъжда виновен!
Нежен стон когато издаваме с гласа - ...

Докосни ме,
с паращи ръце ме докосни,
усети пламенната ми любов,
следите си по мене остави
и ми подари само тази нощ! ...

По едноименния стих на Незабравима (Креми)
Молитва за обич жадувана прати,
аз дълго се криех, не гледах натам.
За твоята обич отдавна бях жаден,
но нещо ме спря и останах си сам. ...

Като слон
на голямото ми момиче Стефка с Обич
Доброто помня - като слон,
а лошото - забравям.
Не търся ресто. Само стон, ...

Яйцата
Един Ден. Мъртвило по кораба.
Здраво зачохлени... Сън...
Празник... Няма ни радост, ни музика.
Вахтата само се влачи навън... ...

Потреперало листо. За да падне зелено-зелено от дървото, значи дълго е треперело. Не от студ. Защото е пролет. Може би е страдало от несподелена любов. Но тогава щеше да е пожълтяло от мъка! Или не. Ако беше есен - да. Но сега е пролет.
Съвсем живо е. Но не е по силата ми да го върна, откъдето е дош ...

Нощта настъпва с леден дъх,
телата свои свираме в листата,
глави полагаме на горски мъх,
за топъл лъч моли се душата.
Небе, осеяно със светлини ...

Мирис на люляк
сред облаци-коприна
устни целува...

В пияните дървета плаче дъжд.
Тя с жълт кинжал през облака разсече
сплотените ни сенки
изведнъж.
И не със дума, не дори със поглед ...

З а л е з
Лъчисти, трептят небесата
над златния воден гигант:
в прозрачни милувки водата
полюшва подпален брилянт... ...

Б и т и я т
Съмва.Сънно е полето.
Хребетите в кръв се давят
Вощениците в небето
с нежен писък избледняват. ...

Душата ми понякога трепти,
дали от болка радост или от тъга?
Божествен глас тихо ми шепти:
-Дишай, не търси смъртта!
Душата ми понякога трепти. ...

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис /по-скоро „кривопис"/, реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

Със трепет те докосвам, пожелавам те.
Ръцете си със твоите преплитам.
В очите ти поглеждам и признавам ти,
че силно, много силно те обичам.
От ласките ти тръпна, изживявам те. ...

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН
Обичам да пиша
може би толкова, колкото да дишам.
Обичам да тичам със думи
може би толкова, колкото ме е страх от страха ми. ...

Слизах по стъпалата, намиращи се пред “Прорицателя”, а в умът ми се въртеше идеята, която щях да въплътя в новия пасаж от моята монография “Нула и същност”. Толкова силно беше желанието ми веднъж завинаги да дам определение за сърцевинното и истинското, как исках да мога да посоча начин то да бъде о ...

(рубая)
Казват, всеки носи в душата си храм,
при едни той бил малък, у други - голям!
Но за кого е съграден, какво търсят в него -
това и за себе си едва ли ще знам...

изпадам във възторг
хем буен
хем спокоен
когато те помисля
когато преживея ...