В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен. ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ЯБЪЛКАТА
Цветан Бекяров
|
Тази носталгия ме преследва дълги години... ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
|
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото м ...

Котел
Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани. ...

Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...

ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТА
Цветан Бекяров

Много отдавна, все ми се иска да напиша една история, която да няма нито начало, нито край.
История за историята, или за любовта към живота... ...

Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени. ...

Защо не ме остави да си тръгна?
Защо дойде до мен и ме прегърна?
Нима така по-лесно ще ни бъде?
“Върви си!” защо не каза...
“Махай се!” защо не каза... ...

Книгата е словото в човека.
Книгата излъчва светлина.
С книгата живота става вечен.
Съкровищница с думи и слова.
Звезден прах от книгите се сипе. ...

Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?
Защо остана само тъга? ...

Ако можеше със сълзи да те върна такъв, какъвто бе преди,
бих изплакала очите си...
Ако можеше с молби да бъдеш, какъвто бе преди,
бих те молила цял живот и след смъртта дори...
Обичах те, ти беше мой приятел ...

(съвременна приказка)
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шокол ...

Беглец
Уморих се след тебе да тичам,
да те гоня по пътя безкраен.
По следите ти все да се скитам,
да те търся, унила и отчаяна. ...

(съвременна приказка)
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли ...

Girlfriend
Chorus:
Hey Hey, you you
I don't like your girlfriend
No way no way ...

Сега се носиш с вятъра безплътен,
танцуваш в облаците като мъничка принцеса,
блестят одеждите, но погледът е мътен...
И питаш се: "Онези дни къде са?"
Не си забравила за миг дори лицето, ...

Ведрин
Велик си ти като история.
Един си ти, неповторим.
Дори за мен си като фобия.
Ред по ред чета незабравим. ...

Сълзите ми - нестихващ водопад.
Поглъща полудялата стихия
останали спомени, а моят свят,
на хиляди парчета се разбива.
В сърцето се пробойните множат. ...

Навън вали... всичко е потънало в мрак,
а аз в нощта мечтая теб да зърна пак...
Но те няма и в мен боли,
мисълта за тебе ранява душата ми... КЪРВИ!
Обичам те до болка аз и от тебе имам нужда в този час! ...

Малко закъсняло за 3-ти март, но за всички които наричат себе си българи...
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим. ...

Безкрайно
празно време...
Момент в тъмнината,
когато ще живея.
Пропадам. ...

Свобода за медиците в Либия!!!
Минаха 8 години,
а още нашите
сънародници са
в затвора. ...

Казан
Днес кючекът е на мода...
след кючека - малко йога...
После паневритмия и окултизъм -
наследството на "любимия" ни комунизъм. ...

Устните ми шешнат името ти, душата миq жалнаq те зове... Толкова силно искам те до себе си, че тялото ми от мъка се тресе... Липсваш ми - повтарям аз насън, ликът ти ще ме стряска, докато ме има вън... "Обичам те!" - бих крещяла нощ и ден, "Обичам те!" - и бих те желала, на оковите в плен... Окови, ...

Беше ти нежна и мила, като цвете, окъпано в сутрешна роса, бе ти... А сега си като роза бодлива - зла, безсърдечна и завистлива... Обичах те аз от сърце, бях готова за теб в огъня да вляза с боси нозе!!! А какво получих аз от теб? Замени ме с друга ти и сърцето ми до болка нарани... Забрави миговете ...

На М.Х.
И последната капчица
нежна роса
изпих тази нощ -
жадно - от тебе. ...

Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя. ...

Заслужавам ли частичен покой,
дълъг сън, който да ме прероди,
поне убежище от парещия зной
или моят пасианс да се подреди.
За кратко да не ме разпокъсват ...

Замисляш се за миг и ето ги:
две тъмни очи, една усмивка,
самоуверена, почти нагла, но желана...
Припомняш си всяка дума,
всеки жест и поглед... ...

Къде си... само тишина ли чувствам...?
Мъртъв хлад в лицето...
В свят на сенки без лица озовах се,
захвърлен от черна Буря,
единствен със лице... и туптящо сърце... ...

Приказка за Сърцето II
Нещо ме докосна – нежно и бяло...
и не бях аз вече прашното момиче,
от Бурята изхвърлената надалече,
а нещо светло в мен се настани... ...

Настъпва утро
Настъпва изгрев
Не ще позволя на никой
Днес да ме настъпва
Със щит душевен плам ще повървя ...

Самотата...
В тази лющава квартира,
убежище последно,
преди да се споминеш,
музика... мислите... ...

Несъвършен свят със сънуван остатък
Малък човек с големи послания
Несъвършен свят убил копнеж кратък
Недоизказани малки желания
И човекът остава до гуша покрит ...