Единствената ми мечта е,
да ме погледнеш мило
и нежно да кажеш:
“Всичко, което искам, това си ти,
единствено Ти!” ...

Луна, нощ, звезди,
напиращи спомени,
студ, зима фучи.
***
Слънчево злато, ...

Прости ми и забрави за мен.
Отивам си от теб в този слънчев ден.
Прощавам ти и ти подавам ръка.
Но ти не отговаряш и моята стои сама.
Заминавам си, за да не бъда сама. ...

Вчера едно дете ме погледна с кафевите си очи.
Видях теб в тях. Странно, нали?
Те ми казаха толкова много - всичко почти.
В тях бяхме ние двамата и нашите мечти.
Припомних си дните, изпълнени с топлина. ...

Погледни ме...
Изгуби се в очите ми
Усети ме...
Без докосване, ключът е отляво
Погали ме... ...

Сега съм пак сама. Не исках да тъгувам,
но вятърът очите ми взриви.
Отново с тишината се целувам,
ухая на небе и на треви.
За кой ли път останах неразбрана, ...

Тази вечер видях един непознат.
Беше съвсем обикновен -
като всички.
Учудих се,
защото той ми каза: ...

Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.
Душата ми и тази нощ тъгува ...

ВЪЗКРЪСНАЛИ ДЕМОНИ
- Довиждане, мамо! - каза къдрокосото усмихнато момиченце. - Исками се днес да ми доведеш някое детенце, с което да си поиграя - продължи то, стоейки до блиндираната врата на апартамента. Усмивката започна да слиза от лицето му и в очите му блеснаха сълзи.
- Добре, мила, ще се пос ...

Размисъл
Не, че ми е студено от снега:
скривам се от еднообразието в живота.
Не, че нe виждам в лепкава мъгла:
очила си слагам, за да прониквам в хорота. ...

Няма истина на истините.
Всеки се нуждае от това ,
което иска.
Но, не всеки може да го вземе,
тъй като понякога, не му стиска. ...

Мечти, мечти, мечти.
Съдби, съдби, съдби.
Глупост, пошлост, суета,
нищета, порочност, "въдица" –
безпътица. ...

Експлозия –
корозия.
Димитър Гал' деветдесет и шест –
в небето манифест.
В перото, превес. ...

Вървя, вървя...
Отново същия въпрос:
Да оцелея
или да си съществувам.
Вървя си като Мечо Пух ...

Докосваш ме и всичко сякаш гори.
Сърцето сякаш ще се пръсне.
Ръцете ти...
Тялото ти...
Всичко е толкова идеално! ...

Безкрайно. Безкрайно ми се спи. Но познатият монотонен шум е непреодолим отново.”Любимата” ми кукувичка е на ход и, за хиляден път, ме вади от унеса...
Къде съм? Кой ме събуди в действителност? Защо съм буден, а продължавам да сънувам?

Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...

Моята борба копнее
уморени крила да сведе.
Шумен дъжд злобно лее,
пречиства и отмива мойто "не".
Всесилна в слабост се познавам. ...

И пак ли по навик
крадешком поглеждам
към твоя прозорец,
в цветя потънал?
И пак ли... по навик ...

Абсурди
Дали твореца... и актьора
наистина от страст горят -
играещи "поредна" роля
очите трепетно блестят?! ...

Виждам в очите ти нежност!
Караш ме да се чуствам жена!
А всъщност ти си мечтата на всяко момиче -
честност, добрина и мисъл в теб преплитат се.
Никога не съм мечтала да съм част от нечия мечта, ...

Искам да видя
усмивка на лицето си.
Искам да видя
теб във сърцето си.
Искам да видя ...

Танцувам с мечтите -
цигулка отнася ме.
Дали Паганини говори на мен?
Гласът ти оттеква - твоята песен
ме мами, привлича... ...

Денят ми започна със стих
закован от дъждовните щрихи,
навънка бе еднакво и сиво
подгонено от мислите игриви.
Пътувах за деня прекрасен ...

Теб те няма
а мен ме боли,
от сърцето ми сухо
капят сълзи.
Теб те няма ...

Мъртъв
Мъртъв събудих се аз
в онзи мъртъв утринен час,
студено бе навън
студено бе в мен ...