Кръвта извира на талази,
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази, ...

Къде си?
Губя ли те?
Не зная.
Искам те.
Нуждая се от теб. ...

Ела!
В банята съм...
Под душа съм...
Водната струя
ме възбужда. ...

Дълбоко в моята душа,
там има нещо, което никога преди не си съзирал.
Надълбоко и навътре в това самотно тяло,
където погледът не може да проникне през материята,
където безкрайното опустошение на любовта може да накара кръвта ти да замръзне, ...

Пада мрак.
Мълчи гората.
Кой ни дебне
в тъмнината?
Бухал буха. ...

Как тръпна да те обяздя,
да усетя вкуса на свободата!
Как искам да съм вечно с теб,
милиони километри!
Да усещам вятъра в косите, ...

Ти тръгваш, аз ти се усмихвам, а сърцето ми прошепва: ”Спри” Щастието в стъпките ти стихва, а тъгата връща се в моите очи. А обичта ми те изпраща до вратата, безсилна да ме задържи. Не се обръщай, продължи нататък! Обърнеш ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

Ще се изправя, както никне цвете След тежки, дълги снегове. И тихо се разлиства под небето, и чака своите ярки цветове. Ще тръгна, както прилива приижда неумолимо да залее светове. И нито чува, нито вижда, откъснал се от страшното море. И ще успея, както слънцето напролет, с лъчите свои облаците да ...

Облак черен
скри луната.
Някой дебне
в тъмнината.
Сянка мина... ...

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров... ...

Стига, мъко, при мен си дохождала, че душата ми стана ти дом. Влизаш, сядаш, разхождаш се - аз до днес те търпях мълчешком. Но край вече - заключих вратата и прозорците здраво залостих! Но намери пролука в душата и отново си в мене, ужким на гости. Таз игра я играем с години: аз те гоня, ти връщаш с ...

За да те намеря
Искам да проплувам океана,
като водолаз да се гмурна,
за да те намеря!
Искам да полетя като птица ...

Тънкокрилата пролет
разтвори своите врати,
пропълзя в синевата,
в облаци - бели мечти.
Зажадняла отпива ...

Да си ходим приятелко.
В търсене път към забравата
полунощ ни отмина,
с тихи стъпки зави
след бутилката с вино. ...

Зачерквам всички правила.
В душата ми такива, нека няма.
В пожар от огнени дихания
рисувам пламъци и аленея.
Издигам се над празнодумия, ...

Аве знаех си аз, че има конспирация с този китосан младеж Елвис... Значи, вървя си по Шан'зе лизе оня ден и както си смуча поредната Картие, а на врата ми 24 - каратово колие Армани (го тури на Гучи да се научи ) виждам на отсрещния булевард пича с баките, ма инкогнито... с едни големи очила - ташац ...

След толкова години
забравен...
изгубен сред вълни
от спомени тихи...
се връщам... към ...

Не вярвам в деня ти
светъл измислено.
Не вярвам в света ти,
Помислен отникъде.
Не вярвам, че страдаш, ...

Слушам хора всеки ден,
те говорят за любов,
а любовта не среща мен.
Всеки ден търся нея и
дори пак външно да се смея, ...

Първият ми Рокерски събор (Перник)
Станах рано на изпит да ходя, бързо се оправих. Имах среща с една приятелка, с която кандидатствахме заедно. В кафето тя препрочиташе оттук-оттам темите, а аз стоях замислена. Защо трябваше да ходя на изпит, който не исках да взимам: та аз не искам да съм адвокат! ...

(миниатюра)
- Желая те, Мила! Обикнах те!
- ехото донесе отнякъде вик! Тихо
небето въпросително отгоре погледна
и обви я с воал на пътеката звездна. ...

"Св. Константин и Елена" < 13.02.2007 > Късния следобед...
С всеки изминат метър усещаше вълнението и тръпката, всяка крачка го доближаваше до най-бленуваната прегръдка. Синята прегръдка. Представяше си всеки детайл от срещата, която бе бленувал вече толкова години. Когато доближи пясъка, събу синьо ...

На...
Бяхме двамата с теб...
сами в този миг на света...
Сърцето ми с трепет
осмели се да отправи молба. ...

Животе, боря се със теб, да знаеш!
Ако мислиш, че лесно ще се дам,
да ме захвърлиш някъде в небитието...
Лъжеш се!
Грешно си разбрал! ...

Потърсих те във ласката на вятъра,
потърсих те и в слънчевия лъч...
Не те намерих в песента на славея,
нито в милувката на летен дъжд.
Не те открих и сред звездите, ...

Дарявам те с обич, но малко съм тъжна.
Понякога всичко ни плаши, нали?
Стаявам се в себе си, всичко ме мъчи,
но няма да кажа: "безкрайно боли".
Поставям в сърцето си ново начало, ...

Котенца мили, къде сте се свили,
Никола ви търси: иска да играе.
Сигурно някъде пак сте заспали,
като ви намери той ще признае:
...

Опари ме дъхът на залеза –
проскърцва в мен,
покрит с ръжда
и винаги боли,
като сбогуване, ...

Студ... кое начало е, кое е край?...
Какво апатия е, ами сила?
дали е източник душата,
свободен ум или е бариера?...
За голотата казват - срам, ...

Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.
Два прозореца - закрити, ...

Отдавна не се бях заглеждала в огледало -
Лицето повехнало, отдавна немладо,
зъбите - под всякаква критика всички.
това не е само въпрос на парички.
Косата, нещастната - рядка и права, ...

За някои съм просто голяма будала,
че личните права не можах да отстоя.
Не можах свободата да си извоювам,
но с живота не мога да спра да воювам.
...

Когато те видях за първи път
Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници. ...

Нощта е плакала навярно много дълго,
че цялото небе е в сълзи...
За нещо страдала е истински безумно,
щом падат те чертаещи следи.
И разказва всяка как нощта обича, ...

Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изру ...

Не ме наранявай толкова жестоко!
Убий ме, за да не боли!
Хайде, забий ми ножа по-дълбоко!
Убий ме, за да не виждам твоите две очи!
Обичах те, но с мен се подигра. ...