Много малко ми трябва, само тънък лъч.
Не искам музика чудна. Стига ми звук.
В тълпате се смесих във общата глъч,
и загубих представа за какво бях тук.
Забравих ги на сърцето си песните, ...

Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето. ...

В спомена си виждам как дете
из пепелта по улиците слиза
с ожулени ръце и колене
и вързана на кръста тънка риза.
...

На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.
...

Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
...

Аз изплетох свилена юздица,
че ми даде знак сама Сибила -
тя е за онази хубавица
в образа на буйната кобила,
дето ме поглежда все накриво ...

Слънцето по-лесно ще докосна,
отколкото сърцето ти - парченце лед.
До луната по-лесно ще стигна,
отколкото да стигна до теб.
Вятърът по-лесно ще догоня, ...

Стоя под парещото слънце, но съм залят от тежък мрак.
И вече в бездната дълбока, почти съм стъпил със единия си крак.
И самотата пак във мене вие и болката отвътре ме дере.
Но изведнъж светът се преобърна. И всичко свети и ми е добре.
Какво се случи и къде изчезна тъмнината? Къде се скриха всички бо ...

Светлината
от последните лъчи на залеза
огряла ниската трева,
уравнява по величие
и дребните наглед неща.

Върти се ден и нощ рулетката -
животът е лъжлив хазарт.
Разплащаме си с него сметката
и хвърляме пореден зар.
Печелим или вечно губим - ...

( малку придизвикану* )
Илати при баба на миндеря,
ма по наблизу, чи ни чувам,
аз сига дукът сми на вичеря
леку тъй ши ви похуртувам. ...

За малко да съм В твоя стил
Светът ти с моя се родее,
душата, искрено копнее
да те възпее, о, могъщи –
създаваш хляба ни насъщни. ...

Коя е Смъртта? Нима има човек който не си е задавал тоз въпрос? Тя идва неканена и отнема най-близките ни хора, но с какво право? Нима ние нямаме право да искаме семействата ни да са цели и приятелите ни да са до нас? Но не е ли все пак и малко егоистично от наша страна да гледаме как тези около нас ...

На един мой добър познат,
Добряк,който си тръгна
преди два дни от този свят
Душата се задъхваше във клетката
на болното и уморено тяло. ...

Гланцови блокчета
Сезоните
са идеални извинения.
За черната егоистична дупка в теб.
Без цветни блокчета ми е ...

(Импровизация)
Контрастът адски много вдъхновява.
Сякаш ти отваря непознати за теб сетива.
Предизвиква те.
Кара те да се съпротивляваш. ...

Slipped Away
Na na, na na na, na na
I miss you, miss you so bad
I don't forget you, oh it's so sad
I hope you can hear me ...

> - Спомни си ... за стената...между стрелките на пясъчния часовник...сспомни сссиии....сссс...шшш....
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...

….
Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана. ...

Колко истина и много тъга
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
* ...

ЧАР - шепот
29.01.07
защо следиш
защо ме наблюдаваш
не ти ли стига ...

Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни л ...

Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...

Една сълза – със ласка на целувка
По мойта буза нежно пропълзя.
Една усмивка – искрена и чиста
Затопли моята изстрадала душа.
Едни очи – такъв отворен поглед ...

>>> Днес имам рожден ден! Боледувам отдавна и не мога да чета,
>>> нито да поставя работи, но днес получих толкова мили и сърдечни поздравления и пожелания, че следващите думи - израз на радостта и благодарността ми -
>>> посвещавам:
>>> на Гергана, Мая, Христо, Кити, Анета, Дони, Меричка и Вили!
>> ...

Обещах си да не плача,
да не капят веч сълзи,
но сякаш всичко е нарочно
и твоят образ срещу мен стои.
Виждам те във своята мечта, ...

Сбогом каза му смело, без да повдигне глава, измъкна се толкоз умело, с няколко кратки слова. Той се спря вцепенен, със страх във очите погледна, почувства се някак смутен, поиска целувка последна. Сляха се устните сладко, едно сърце разбито остана, всичко свърши за кратко, голяма любов бе пропиляна ...

Въпроси
Как да укротя вятъра в себе си,
който бушува?
Как да усмиря морските вълни,
които ме блъскат ...

Защо ме караш да се чувствам жива
и въпреки това сама.
Обвита в безнадеждност сива,
пропита с болка и тъга.
Защо за грешки ме наказваш, ...

Заключена душата ми в безвремие,
в поредица от сиви дни.
Някакво нелепо отражение
на това... когато беше ти.
Животът ми е знойна пустош, ...

Аз те обичах искрено много,
жадувах те - ангел свещен,
но Съдбата отсъди толкова строго
демон да бъдеш за мен.
Всели се във тялото ми, взе ми душата. ...

На Етчи (Анета Саманлиева) и по повод на нейното “МИРАЦИ J”
Реших да ви кажа „Сбогом!”
и „Прощално” даже написах,
очилата и молива хвърлих,
а сълзите и носа си “обрисах”. ...

Обичам устните ти сладки.
Обичам погледа ти благ.
Обичам срещите ни кратки,
без тях се чувствам като в мрак.
Без дъх оставам щом те срещна ...

Сега е моят ред да съм жестока... да казвам и проклинам... да мразя мъничко... Но сега е твоя ред да страдаш! Да плачеш!... и на колене да ми се молиш! Сега е моя ред да те ударя! Сега е твоя ред да те боли! Да гледаш как любовта догаря... и тихичко да шепнеш: "Спри!" Сега нещата са различни. Не са ...