ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...

Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща ...

Затвори очите ми,
не искам да виждам, когато теб те няма.
Заглуши ушите ми,
не искам да чувам, когато си отиват стъпките ти.
А устните ми от закана нека онемеят, ...

Искам само да те залича,
от вселената и моя разум,
Искам от сърцето си да те изтръгна,
със ръцете си да те разкъсам,
с пръстите си да те изрисувам. ...

Пази се! - Всичката ми любов сега е омраза
и аз няма да те пощадя!
Обещавам ти - ще те накарам да лазиш в моите крака ще ме молиш,но аз няма да те съжаля...
А се кълнеше, че нямаш нищо общо с нея,
че само аз твоето сърце владея... ...

Да обичам искам, но не мога,
че изпълва ме безименна тъга,
а дали Съдбата, толкоз строга,
крие, мечтаната от мен дъга?
Ще ви кажа, че проблемът е видим – ...

Name
Откакто очите ти съзрях,
откакто чух твоя смях,
откакто твоята усмивка
за първи път видях ...

Резливо вино пием на раздяла.
Ти режеш повече, от теб горчи.
Цигарата ми бърза да догаря,
последната, преди да заболи.
...

Спринцовки... дъх замиращ,
във вените отрова,
смъртта се назовава дрога...
Младостта замира ненадейно,
бутилка, после две, ...

Промяна
Пристигам в родния си дом,
където момини сълзи цъфтят и бели рози,
където чувствата са корени без друм,
а аромата на ошаф тъга ми носи. ...

El Chupacabras е запазена марка на чудовището, известно още като Moca Vampire , съществуването, на което е декларирано от достатъчен брой очевидци, и датира още от 1975 година. Чупакабра, или " този, който изпива кръвта на козите", е животно, за което много се говори, но много малко се знае. Всичко ...

Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.
Младежката романтика избяга, ...

Като вълна
Солена
Разбита на хиляди спомени
Надула сирените си
Болката се блъска със скорост ...

Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.
Празно училище, счупени пейки... ...

Слънчев лъч те докосва сърцето в мен омагьосва. Караш го да вика и крещи: "Къде си ти?" Откакто пред мен се яви омагьоса всичките ми дни. И превърна ги във миг, миг във вечността - загубила покоя. Обичам да съм твоя и да губя в себе си покоя. Да ме караш да мисля и говоря да викам, да споря, да се б ...

Любов, ти пак си дрипава и боса,
от стъпките на времето опърлена,
закърпена, позахабена, поизносена,
не си пожар, а само тлеещ въглен.
Ти вече си различна - не предишната - ...

Уморих се - нека ти го кажа,
Уморих се, но как да ти докажа?
Исках те - ти се отзова,
Исках те, но ти ме прикова.
Позволи ми - трябва да те нараня , ...

Обичам те, не защото ти ме обичаш,
а защото ми позволи аз да те обичам.
Обичам те, не защото ме правиш
щастлива, а защото ти си щастлив,
когато аз те обичам. ...

Времето бавно минава,когато те няма до мен.
Светът е черен и става все по тъмен с всеки следващ ден.
Любовта вече я няма, тръгна си ти.
Отнесе с теб всичките мои мечти.
Стоя безднадеждна, изгубих вяра в живота, ...

Бушуващи вихри
Носят обещанията на старото поколение,
Налагат принципи, мечти.
Слушам ги защото нямам вдъхновение,
Нямам четки и бои. ...

- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а ...

Не зная как да те опиша,
красив си като Бог,
но ако трябва да довърша
си също толкова жесток.
Лицето ти на ангел чист ...

И звезден прах
със прах се слива,
блясъка изгубва,
но се открива
една красива, ...

Аз вярвам, ще те видя пак
там някъде.... на оня свят.
Не знам дали е Рай, или пък Ад,
там някъде... на оня свят.
Аз вярвам, ще говорим пак, ...

Беше лято. Въздухът бе парфюмиран с аромат на море, а слънчевите лъчи целуваха кожата ми така, както морските вълни брега. В този момент си мислех, че няма нищо по- красиво и нежно от това, което ме заобикаляше и може би бях прав докато...

Нощем плача и така съм щастлива
Луна, не те желая тук сега.
Излез от затъмнената ми стая.
Не искам да те виждам през нощта,
във тъмнината аз си крия рая. ...