Ти помниш ли я... първата чаша... и виното, тъй сладко, ароматно и чисто, и помниш ли момчето... отпилото, ти беше... пораснал си, вече си личност. И помниш ли онзи рубинен цвят... червен... като сълзи блестеше, но в блясъка имаше мъка и жал, сякаш и виното... и него го силно болеше. А първата глътк ...

Животът ни е като зеленчукова салата:
Бял ден? - ряпа да ядеш.
Проблеми? - чушката люта, пак люта.
Секс? - краставици да береш.
Махмурлук? - морав патладжан и т.н. ...

Съдба, защо си тъй безпощадна?
Защо за моята мъка си жадна?
Не ще ме събориш -
волята не можеш да пребориш!
Не ще коленича пред тъгата!!! ...

Не ме обиквай - болка съм!
Не ме жадувай - аз съм нереален сън!
Не ме желай - страстта ми е огнен гръм!
Не губи разсъдък по мен,
доброволно не попадай в моя плен! ...

"КРАСИВО Е..." ОТ СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
(кратка рецензия)
Още самото заглавие на новата книга на поета Светослав Иванов "КРАСИВО" Е..." декларира среща с красивото. А подзаглавието - "Лирика" - насочва към специфичен жанр. Не "стихотворения", или просто "стихове", както е прието. А "Лирика". И изкушеният ...

Като пораснали вече светулки,
тази вечер звездите блестят!
Със зората във сребърни люлки,
неусетно, примигвайки ще заспят.
Аз затварям очи и се вслушвам, ...

Когато ти не си до мен,
стихът е моята утеха.
И казвам: утре пак е ден!
Избърсвам сълзите полека,
усмихвам се едва-едва ...

Lycki & Етчи & Романтик & Moira & bobojle4e
Етчи
-Не мога вече да си тръгна,
със теб сме свързани сега.
В едно живота ни превърна, ...

Отново се заблудих,
отново сърцето си убих,
не се съмнявам вече -
любовта е само сянка!
Какво от това, че те обичам? ...

Във мен си, а си тъй далече,
имам те във мислите, мечтите
ми са като бяло облаче, което
скоро ще се разпилее... Ще завали
и капчици от пръските дъждовни ...

Сама съм!
Земята е мойта постеля -
присвила глава към гърдите,
бавно дъхът се отделя
от тези устни изпити. ...

О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.

Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи. ...

Не си мисли, че ще те моля да останеш:
аз без капка милост днес ще си отида преди теб.
Няма да те чакам да се наканиш
и да превърнеш остатъка от мен в лед.
Не можеш да ме нараниш - аз съм със сърце от камък. ...

И тази вечер те сънувах,
и тази вечер в съня ми заваля.
Повече е невъзможно да се преструвам,
от липсата ти през деня (когато не спя) ме заболя...
И тази вечер дойде принца от мечтите на белия си кон, ...

мрачно небе,късен следобед,
земята покрита с килим от листа,
да,пак дошла е есента.
кървав залез,сълза,умира любовта,
съмнения и болка,свиват таз душа. ...

Тъмнината убива радостта в душата невинна,
лишавайки я от обич и нежност.
Тъмнината убива красотата в живота,
спускайки се като черен воал над света.
Тъмнината дарява те с тишина и спокойствие, ...

Сбогом, любов моя бленувана.
Сбогом, любов моя желана.
Сбогом, любов моя ориснице.
Ти, любов, тръгваш си.
Оставяш ме сама със самотата и страха. ...

Бях човек, после жена,
бях лъжкиня, но бях любовта.
Бях творец и виждах далече,
бях мерзавка и дребно човече.
Бях светица, но бях и порочна, ...

Студено е... и мрачно, тихо, не си до мен, не зная, ще се справя ли без тебе... силно, до себе си те аз желая. Нуждая се от теб... с целувка, да стоплиш моето сърце... ...и една единствена милувка... ...не мога иначе... чуй - душата те зове... До болка вече сърцето ми тупти... ...кървави сълзи за те ...

Леса - изпълнен с шепот див... ...светлината лунна тихичко пробягва, по водите на потока, буен, жив... ...сякаш щурецът срамежливо се показва... ...и после с песен поражда във сърцето, чувство тъй вълшебно... като някъкъв порок, обгръща ме... в коприна нежна ме завива... ...и чувам твоя шепот: "Нари ...

човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен ...

Лятото отмина,
наближава есента,
свършва вече филма,
към края е сега.
Колко летни нощи, ...

Самотният уют на празна стая
дави в прах и светлина
едно създание във края
на своята разплакана съдба.
Последна есен бледите страни обгръща ...

По улиците, като евтина кралица
Гледаш хората, които се движат
Търсейки самотни
Момичета като теб
Около вас ...

И докато се смяхме
С нежните си гласове
Тя влезе в залата
И обръсна главите на всички ни
„Какво ще правим сега” – помислих си ...

Здравей
Това е писмо
Най-нормалното, което съм писал
Без объркани думи
Без поезия ...