Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражд ...

-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай... ...

Навсякъде е толкоз
бяло
такава чудна
красота.
Проскърцват стъпките ...

пиано арфа
нежна музика лети
усмивка в очи

Стотака днеска „чукнах” вече аз
(всъщност повече са, но ги крия),
ама нали жена съм, с младеещ глас
опитвам мъничко поне да прикрия.
Преклонна цифра, добре закръглена, ...

- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...

Баба Нуша…..на крушата

Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша ...

Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих ...

Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял ...

Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам, ...

виновен си....
за дните пълни със лъжлива наслада,
за мечтите пълни с лъжливи дела,
за сърцето хвърлено в дълбоката яма,
за душата ограбена,от днес до смъртта... ...

Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави ...

Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...

Рисувам света върху есенен лист
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...

Ти чакаш някоя ръка последна
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...

Днес всички гадателки говорят за Вечност,
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...

Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.
Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем, ...

Има ли смисъл да бягам от това,
което имам до себе си сега,
да правя това,което ми казва страха
и да не допускам да живея за мига...
Има ли смисъл да правя така, ...

Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди ...

Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...

С коси,
разпуснати в река,
над мен разстилаш
своето вълнение
и нежна правиш ...

Кажи ми как умират сълзите в очите
ако аз съм човекът любим за твоето сърце?
Ако ти си все още моят любим-
как да те забравя?Научи ме!
Ако ти си моят лекар, ...

Ах,
Колко тъжно е да гледаш тежкият есенен дъжд.
Той връща красиви спомени и то не веднъж.
По стъклото стичат се капки на тъга.
Давят спомени с минали неща. ...

Живея в теб
Не разлюбвай косите ми - пясъчно фини,
не веднъж си се губил в пустинни вълни,
не веднъж и очите ти - призрачно сини,
са ме гледали с огнени, страстни искри! ...

Вечер е.
Дъждът се стича по стъклата като моите сълзи.
Той споменът съблича в тъмните ми мисли.
В нищетата храня със спомени болните ми мисли.
Ден и нощ устните ми като в транс твоето име изричат. ...

В мечтите си те виждам още тук,
до мен си и сме толкова щастливи.
Обичаме се както никой друг
покрай нас минават хора завистливи..
В мечтите си докосвам топлото ти тяло, ...

Поисках да се спра,
но май не бях готова
знаех - тръгна ли сега,
обричам се отново.
Дълбоко в мен простих, ...

Ти беше моята пролет!
Със мъжките ръце,
които нежно ме докосват.
Със устните, които
нашепват ми, че ме желаят! ...

ЕСЕН
Преди да плъзнат подир ден мъглите
и капки тежки да се търколят,
в гората уморено се преплитат
дърветата и сменят цвят след цвят. ...

Не се страхувам!
Аз съм тук, дори зад пет врати
да съм заключена, душата ми лети
с криле от мисли избленувани.
Дори да е студено, мразовито... ...

езеро лебед
слънце пеперуди смях
пак цъфти вишна

чер сняг затрупа
вглъбено доверие
бяла кръв топи
ЧАР...04.11.06

Имало нявга,
през девет сайта в десети ,
една принцеса малка.
Веднъж излязла на разходка
в гората близо до двореца ...