Накъде да вървим?
След смъртта се загубиха всички пътеки,
и покриха се всички твои следи.
Дали ще сме ние отделно навеки?
Ако раят е мит... да, уви! ...

Аз се върнах и разкаян, и невинен на твоята врата почуках, и ти отвори ми макар и тъжна, но щастлива! Аз пак се върнах, горд, че те обичам, че си само моя, че ме приемаш пак отново! Щастлив съм, че те имам! И нека ми завиждат! Но аз искам с теб да съм завинаги!

Не! То не лекува!
Образи, моменти, звуци,
всичко силно си остава,
сякаш ме разкъсват вълци!
Не! То не забравя! ...

Умора тежка тялото обвива, Във нощ завихрена от снежен пирует И луната своя лик открива, За да види черния, самотен силует. Стоя на кръстопътя и се взирам, Нима напред е моя път, Или пък може все пак да отбирам, Накъде мечтите ми да отлетят.

Не мога да чувствам. Не мога да мисля. Не, че не мога, а просто не искам! Липсва ми ентусиазъм, трябва ми адреналин! Трябва цел да набележа и път, но не един. Посока трябва във живота, посока - но със цел, да следваш своите идеи по пътя, който си поел. Амбициите си да преследваш, не се отказвай ей т ...

С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи. ...

ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
Сътворих за тебе дом
високо горе
там, във висините.
Звездното небе ...

В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет- ...

Вярваш ли в чудеса -
за теб ще бъде по-розов света.
Но отчаян ли си вечно, и сърдит за нещо -
нещастията в миг намират те и душата ти умира.
Бъди щастлив и себе си, ...

Трепет. Шепот. Дъх. Преплетени ръце.
Чаршафи. Страст. Език. Заключено лице.
Усмивка. Кратка. Миг. Екстаз.
Жадни. Двама. Няма... Ти и аз.

Живея!... Но съм полужива и лазя по земната плът. Обичана или презирана, това съм аз и такъв е моят път. И нямам право да се отрека, това е моята съдба - да нося онемяла своя кръст, без право на обжалване!

И днес, и вчера, и утре ще мечтая!
За нея, за нас, за любовта!
Няма да спра да я желая,
нея - най-прекрасната жена!
И когато всичко свърши, ...

Да бях запалила камината поне
и меча кожа да си бях постлала...
и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –
там, мен очакващ, да те бях видяла.
Да бях поставила на скарата пържоли, ...

Безспирно плават аргонавтите:
напред и все напред, през бури и закани,
със плясък мощен на греблата,
с плющене на платната -
във зной и студ, ...

Започнах да те забравям.
И аз не зная как.
Мислите за теб изоставям
и не изпитвам вече мрак.
Слагам си ледена маска- ...

Като черно покривало,
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен, ...

Илюзия
Вярвам, че не си измисляш,
сигурен съм, че не е измислица морето,
не е измислица и любовта.
Реално е обърканото детство. ...

В небе от нежност...
Отлитнаха годините ми като ято птици...
не сграбчих спомени в треперещите длани -
разпръснаха се между пръстите - трошици,
сред болките и радостите - разпиляни... ...

Едно момиченце по улицата тича,
събрало в шепите си пролетта.
От зениците му слънцето наднича,
от вените му блика младостта.
В косите му се гуши жълто зайче, ...

Фениксите в магазина свършиха -
по рафтовете само тишина
и стружки от изгнила дървесина.
Селски хоремаг.
Полуизпита сливова ракия, ...

...Как сега да летя?
Приземих се в тъмнина!
Нищо не оцеля.
Само споменът за нея...
Картини на усмивки... ...

Искам отново ръцете ти силни да се вкопчат в мен!
Искам отново задъхани да се сгушим в завивките от лен!
Искам пак да бъда на твоите жадни устни в плен!
И тогава ний двама,
стенейки от екстаз, ...

В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен ...

Ти си тръгна
и за пореден път ме остави сама.
Ти си тръгна
с теб си отиде и надеждата да видя отново зора.
Всяка нощ при мене се промъква ...

Нека първо си отговорим на въпроса – Какво е свобода? Това е възможността на човек или друго същество да проявява своята воля. При свободата липсват ограничения, затвори, клетки, робство и задължения. Но защо тогава сме осъдени да бъдем свободни? Нима свободата е нещо лошо?

Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!
А се прозяваме двамата мудно, ...

Сега, ако реша да започна есето си от тезата направо, това ще е нещо друго, защото учителите по литература и професорите ще кажат, че не съм спазвала структората на есето... и в този момент аз ще започна да споря. Все още съм малка, знам и не желая да правя спор, но нещо ме подтиква. Може да е бурни ...