Слънцето изгря, дойде зората,
отворих очи и ти беше, там до мен,
облян в лъчите на новия ден.
Искам този миг да трае вечно,
не ми се мисли за бъдеще далечно ...

Споменът за миналото лято
докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.
Слънцето стопява се във залез, ...

Истината е лъжа
Истината е лъжа,
най-сладката целувка е измислица
думите ти, нараняват ме,
а погледът ти вече поглед е на друг, ...

Стана студено
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя - ...

Съобщение изпратено,
там някъде по вятъра
доставено до точния човек,
във толкоз неочакван миг
объркан стих ...

Усмивка. Спомен. Стар парфюм.
Тъга. Жестокост. Болен Ум.
Нещастие. Печал и скръб.
Незнание. Обърнат гръб.
Писмо. Надежда. Кратък миг. ...

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.". Никак не би било пресилено да кажа, че саможертвата на Ботев и неговите съратници промени съдбата на България. Малко е да се твърди, че Ботев се превърна в нравствен критерий. Той въплъщава величието на българския национален д ...

Ний пак сме двама с чашата в нощта
И догарящият пламък на свещта.
Компания си правим до зори
С коктейлът ми – ракия със сълзи.
...

Не съм измислен образ,
нито спомен,
не съм копнеж по вятъра,
ни блян бездомен,
не - ...

Не пожелавам на никого моето място
И в собствената кожа вече става тясно.
Дори не предполагах,че съм мазохистка,
Да стискам зъби още - много ми се иска.
...

Моята пролет долетя и се сгуши
във букет от цветя до леглото ми.
Запя в сноп светлина по стъклото,
залюля ме със песните на лъчите си.
Поздравих я, тя ми махна със длан. ...

Залезът и изгревът на чувствата
Изгревът запалва любовта ти, а залезът я загася. Ти коя част от деня си?
Изгревът? - когато любовта ти пламва, когато сърцето ти тупти за него, когато душата ти мълви за него, когато в сънят ти стъпва и мислите запълва...
Залезът? - нима любовта е в своя край?!?... Да ...

Войник оловен намери
в огнището на леда разтопен,
сълза с почти невидими размери,
закачена на сак, почти разглобен.
Войникът дълго се взира. ...

Единствената ми мечта е,
да ме погледнеш мило
и нежно да кажеш:
“Всичко, което искам, това си ти,
единствено Ти!” ...

Луна, нощ, звезди,
напиращи спомени,
студ, зима фучи.
***
Слънчево злато, ...

Прости ми и забрави за мен.
Отивам си от теб в този слънчев ден.
Прощавам ти и ти подавам ръка.
Но ти не отговаряш и моята стои сама.
Заминавам си, за да не бъда сама. ...

Вчера едно дете ме погледна с кафевите си очи.
Видях теб в тях. Странно, нали?
Те ми казаха толкова много - всичко почти.
В тях бяхме ние двамата и нашите мечти.
Припомних си дните, изпълнени с топлина. ...

Погледни ме...
Изгуби се в очите ми
Усети ме...
Без докосване, ключът е отляво
Погали ме... ...

Сега съм пак сама. Не исках да тъгувам,
но вятърът очите ми взриви.
Отново с тишината се целувам,
ухая на небе и на треви.
За кой ли път останах неразбрана, ...

Тази вечер видях един непознат.
Беше съвсем обикновен -
като всички.
Учудих се,
защото той ми каза: ...

Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.
Душата ми и тази нощ тъгува ...

ВЪЗКРЪСНАЛИ ДЕМОНИ
- Довиждане, мамо! - каза къдрокосото усмихнато момиченце. - Исками се днес да ми доведеш някое детенце, с което да си поиграя - продължи то, стоейки до блиндираната врата на апартамента. Усмивката започна да слиза от лицето му и в очите му блеснаха сълзи.
- Добре, мила, ще се пос ...

Размисъл
Не, че ми е студено от снега:
скривам се от еднообразието в живота.
Не, че нe виждам в лепкава мъгла:
очила си слагам, за да прониквам в хорота. ...

Няма истина на истините.
Всеки се нуждае от това ,
което иска.
Но, не всеки може да го вземе,
тъй като понякога, не му стиска. ...

Мечти, мечти, мечти.
Съдби, съдби, съдби.
Глупост, пошлост, суета,
нищета, порочност, "въдица" –
безпътица. ...

Експлозия –
корозия.
Димитър Гал' деветдесет и шест –
в небето манифест.
В перото, превес. ...

Вървя, вървя...
Отново същия въпрос:
Да оцелея
или да си съществувам.
Вървя си като Мечо Пух ...

Докосваш ме и всичко сякаш гори.
Сърцето сякаш ще се пръсне.
Ръцете ти...
Тялото ти...
Всичко е толкова идеално! ...

Безкрайно. Безкрайно ми се спи. Но познатият монотонен шум е непреодолим отново.”Любимата” ми кукувичка е на ход и, за хиляден път, ме вади от унеса...
Къде съм? Кой ме събуди в действителност? Защо съм буден, а продължавам да сънувам?

Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...