Сама съм!
Земята е мойта постеля -
присвила глава към гърдите,
бавно дъхът се отделя
от тези устни изпити. ...

О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.

Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи. ...

Не си мисли, че ще те моля да останеш:
аз без капка милост днес ще си отида преди теб.
Няма да те чакам да се наканиш
и да превърнеш остатъка от мен в лед.
Не можеш да ме нараниш - аз съм със сърце от камък. ...

И тази вечер те сънувах,
и тази вечер в съня ми заваля.
Повече е невъзможно да се преструвам,
от липсата ти през деня (когато не спя) ме заболя...
И тази вечер дойде принца от мечтите на белия си кон, ...

мрачно небе,късен следобед,
земята покрита с килим от листа,
да,пак дошла е есента.
кървав залез,сълза,умира любовта,
съмнения и болка,свиват таз душа. ...

Тъмнината убива радостта в душата невинна,
лишавайки я от обич и нежност.
Тъмнината убива красотата в живота,
спускайки се като черен воал над света.
Тъмнината дарява те с тишина и спокойствие, ...

Сбогом, любов моя бленувана.
Сбогом, любов моя желана.
Сбогом, любов моя ориснице.
Ти, любов, тръгваш си.
Оставяш ме сама със самотата и страха. ...

Бях човек, после жена,
бях лъжкиня, но бях любовта.
Бях творец и виждах далече,
бях мерзавка и дребно човече.
Бях светица, но бях и порочна, ...

Студено е... и мрачно, тихо, не си до мен, не зная, ще се справя ли без тебе... силно, до себе си те аз желая. Нуждая се от теб... с целувка, да стоплиш моето сърце... ...и една единствена милувка... ...не мога иначе... чуй - душата те зове... До болка вече сърцето ми тупти... ...кървави сълзи за те ...

Леса - изпълнен с шепот див... ...светлината лунна тихичко пробягва, по водите на потока, буен, жив... ...сякаш щурецът срамежливо се показва... ...и после с песен поражда във сърцето, чувство тъй вълшебно... като някъкъв порок, обгръща ме... в коприна нежна ме завива... ...и чувам твоя шепот: "Нари ...

човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен ...

Лятото отмина,
наближава есента,
свършва вече филма,
към края е сега.
Колко летни нощи, ...

Самотният уют на празна стая
дави в прах и светлина
едно създание във края
на своята разплакана съдба.
Последна есен бледите страни обгръща ...

По улиците, като евтина кралица
Гледаш хората, които се движат
Търсейки самотни
Момичета като теб
Около вас ...

И докато се смяхме
С нежните си гласове
Тя влезе в залата
И обръсна главите на всички ни
„Какво ще правим сега” – помислих си ...

Здравей
Това е писмо
Най-нормалното, което съм писал
Без объркани думи
Без поезия ...

Дали и другите са като нас? Когато им се иска... да не могат... Да нямат насаме дори и час, че пред децата как ще се "таковат"? Дали и те случайно през нощта накрая, щом съседите утихнат със дланите стаяват си дъха, когато им се иска да извикат? Дали заспивайки един до друг в главите им танцуват "за ...

Карам с 20 по "Шанз-е-Лизе".
С всяка пора усещам парфюма...
Разбирам, че съм този, който има избор.
И знам, че това не е пазар.
И не знам дали това е вярно. ...

Старостта ме натъжава.
Колко са
стъпките ти
от леглото до вратата,
маминке? ...

Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват ...