Пътища за никъде
отмерване обратно,
миналото … някъде
далечно не възвратно.
Спомени отритнати ...

НОВА МОЛИТВА
Телата гърчат се
ранени, голи.
Кучетата ръфат,
кучките бесуват, ...

Спомен от песен
И какво ни остава тогава,
щом настигне ни мракът?
С пепелта от изгряла жарава
ще посипе листата. ...

Сто пъти горях,
превръщах се в пламък,
изгарях себе си
топях ледове.
Сто пъти болях, ...

можеш
можеш да обичаш
с ласка
на вълна
и океанова ...

Най страшно е
когато дойдеш нощем
Неканена.
Така омразна
Изпълваш стаята ...

Докосвай кожата ми,
утоли страстта.
Жадно ме изпивай с
всяка глътка.
Разливай ласките си ...

Да влезем ний през таз врата,
бездомни двама във нощта...
Докосвай ме едва едва,
да слеем устни без вина...
Без думите "Обичам те", ...

Земята, може би изтръпва
от моя вик
сред дървеса на листопада.
И вятърът донася
танц и химни – екотът ...

Думи – нежни и гальовни,
думи плахи, непромълвяни.
Думи – резки, дръзки, горди,
думи тежки като камъни.
Думи – огнени, стихийни, ...

Зарекох се да не плача в нощите когато вали,
защото дъжда измиваше лицето ми
и сълзите се сливаха с него.
Зарекох се да не плача в дните когато е слънчево,
защото слънцето изсушаваше сълзите ми. ...

Заставал ли си
пред икона
във храм
миришещ на тамян
и на мълчание, ...

В такава нощ...
Разлей се в устните ми като старо вино
и нека жадно те отпивам... до замая...
Разумност в тая нощ е непростима!
Забравям себе си, дори и утре да се кая! ...

Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата ...

Ден нереален -
реално познат.
Звън телефонен,
глас - постулат.
Краят настъпи - ...

И падат, плачейки, листата. Падат...
Покриват жълтите цветя, донесени от мен.
Завивайки те, с мъка отброяват
поредния, без теб изминал, ден.
Очите ти усмихват се от снимката. ...

Бе к'во да ви говора - Муза немам,
ма бива ли от туй да замълча?
То Музи бол у некой - цел харем,
а мойта уж доде, па си тръгнà.
Викам ù аз - àрна си! Почакай! ...

Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла,
която някак съществува
напук на всяка суета.
И грешна, и коварна, и жестока, ...

Пародия
Ако някой се познае,
да знае,
не се отнася за него,
а за егото... ...

На твоя поглед няма да се вържа.
Диана в теб неистово крещи.
Аз - в ролята на дивеча осъден.
Капаните заложила си ти.
Очи-стрели пробиват мойта броня. ...

Оправдания пред жена с точилка в ръка
Теоретично оправдание
Повдигнах пътя до вкъщи на квадрат
(това е на Питагор теоремата),
и излезе, че през Карнобат ...

Мълчим...Не говорим вече нищо,
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.
Събрахме бурята в сърцата си, ...

ОБИЧАЙ МЕ
Обичай ме тъжна и весела,
силна и слаба,
странна, особена,
инатлива, бодлива, разплакана. ...

Казваш: Любовта не съществува!
Казвам: Любовта е още жива!
Казваш: Твоите устни са красиви!
Казвам: Моите устни много хора са ранили!
Казваш: Ти си моя смисъл! ...

Сама
Поредна нощ, в която съм сама!
Навън вали, в сърцето ми витае болка!
И още колко нощи ще търпя,
За да те видя и докосна? ...

намигване
щастливи са
глупаците
тъпаците
и гениите ...

Южен вятър лекичко повя,
южен вятър леко ме погали.
Южен вятър ли донесе любовта
и в прегръдка нежна ме запали?
Южни ветрове много има, ...

Трудно е да редиш красиви слова,
когато душата ти е сякаш прокълната,
когато си обречен да бъдеш сам,
сам със самотата и единствен на земята.
Трудно е да гледаш през розови очила, ...

Видях те да ме гледаш
там, под синята смокиня,
видях и онемях,
защото беше зима.
Ти бе така красив, ...

Живея бурно, ненаситно, ненаситно, лудо
и сякаш с мене става чудо,
студенски партита, купони,
не останаха пари за нови панталони.
И свят безкраен, луди до зори, ...

Безкраен ден, и дъжд студен, без теб съм аз а ти без мен, мечтаеш дълго с поглед тъжен и унил
и сякаш мъката безкрайна по моят поглед мил, те кара пак да страдаш,
и от болката коварна пак те кара да избягаш, но недей да страдаш ти за мен, дано през някой слънчев ден, ме видиш тъжна и сама, отчаяна д ...

До днес не бях самата аз,
от утре ще съм пак във час,
лудувах, исках и живях,
но всичко се превърна в прах.
Енергия от мен струи, но няма искрени очи, ...

Гледам побойника право в очите
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника, ...

Загърбвам спомените вече.
Аз дълго сама си бях палач…
Болка няма, с времето изтече.
Росят очите само, няма плач.
А ти на жертва образа свали. ...