Ти си до мен и съм жива,
разцъфнала роза от храст,
поточе планинско игриво,
звездицата нощем над нас.
Докосваш ме - нежна усмивка, ...

Загледах се в портрета на стената,
от който гледаше ме българин велик.
Животът свой бе дал за свободата,
без капчица съмнение в тоз миг.
До него друг велик ме гледа. ...

Недей мисли, че не виждам края на връзката ни.
Позволи ми да поправя нещата между нас.
Забрави за всичко и не изричай тежките думи.
Забрави - само така ще бъда щастлива аз.
Не изричай това, за което си се върнал тук. ...

Четейки “Пречистване”
от Найден Найденов
Животът има плашещ стон-
това е истина неоспорима,
но в битката с този тон ...

Нели, твойто име аз разбрах,
веднага да се запознаем пожелах.
Боже, колко си красива,
приличаш ти на самодива!
Нели, погледнеш ли ме ти, ...

Красива си и в този ден,
Любовен е за теб и мен.
Очите ти са като две звезди,
Запалващи душата ми!
Без теб я няма любовта, ...

Има образ любовта,
Зная, че пред мен е тя,
Чувства, че това си ти
Затова - до мене ти бъди!
Обичам те, защо да крия, ...

От теб ми останаха само спомените
Спомени пълни със смях
И колко много лъжи...
Спомени, носещи болка и сълзи...
Спомени, носещи мрак... ...

Луната блесна в мрака на небето
и капките звезди опръскаха воала черен,
гласче тъй плахо отначало, тишината с звуците си поразбърка,
а после почна някак смеличко да пърха.
Замлъкна малко и тишината в него се заслуша, ...

Г ледам те, какво си ти:
о чи големи, малко тъжни,
р ибарски нюх и чар голям,
е дин бегъл поглед и усмивка -
щ е полудея,аз си знам! ...

Събуждам се от вечния кошмар,
луната сребърна поглеждам,
огрява теб и твоя дар -
букет от рози кървави и нежни!
Топла длан поставяш, ...

Il cuore altrade
Открадна ми сърцето, занесе го във рая.
Боже, как успя?!
Искрено и нежно искаше го, знам.
Чакаше ме, копнееше да ти го дам. ...

Какво искаш?...
ето вземи си мъничко болка,
аз друго си нямам...
Защо се обърна...
криеш сълзите?... ...

на теб!
Знам, че не са красиви –
бодливи.
Шепа камъчета в косите ви,
коприва в мечтите ви. ...

Стъпките ми да са в рани
от непрокарани пътеки
и от стъпки пътища раздрани
да политат в висинето.
Тъй е писано – в небето ...

Импресия III
Вали…Дъждът ми е досаден.
Отдавна ми омръзна да вали.
Дъждът, от хората окраден,
не шепне вече, а крещи. ...

Lycki & Mojsei
Лъки:
-Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна?
Мо: ...

Сребърна луна изгрява,
вятър шепне тихо.
Шепне, шепне и напява
стих любовен - нежно мило.
Бягам, бягам във забрава, ...

3.
Мирогледна ориентация и творчество
“Позорът няма как да бъде смешен”
В.Рибаров
-Валери, във връзка с наша публикация, от автор с псевдоним Секирата, е постъпил коментар със следното съдържание: ”Бога ми! Не те разбирам, както и още 5-6 човека, пишещи тук! Не можете ли да слезнете долу със стихове ...

След зима снежна зеленее пролет.
Ледът топи забравените истини.
Помежду си пак строим мостове
от старите разлистени излишъци.
Вървя и дишам аромат на ниви. ...

Идваш внезапно
и дълго оставаш
в моя най-сладък сън.
Усещам дъха ти,
бавно ме галиш, ...

Нощта премина, слънцето изгря
лъчите галят нежно мойте бузи,
денят настъпва, носи красота.
Къде отиде любовта?
Един човек, един прекрасен мъж ...

Буреносен, тъмен облак
във гърдите ми е спрял,
дъжд на едри сиви капки
от очите ми излял.
Бедна и опустошена ...

-Разкажи ни Мо, онази сага –
за сунамката красива – Ависага:
как угаждала на Цар Давид,
щом загубил младия си вид…
-Дълго търсили слугите, ...

Замръзнали по жиците,
неотлетели
несбъднати мечти
Заседнали накриво в гърлото,
Разперили криле, ...

На бялата ти сватба, либе,
с цветя закичена,
аз нивга няма да пристигна.
Защото, либе, аз от теб отритната,
не мога да повярвам, ...

В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът - ...

Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда. ...

Уличен канал,
изпълнен цял
с чуждо щастие, с успехи.
Уличен канал,
запушен цял ...

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи, ...

Поисках сам да бъда на земята,
със мислите си да се събера.
И всичко, що ми се върти в главата,
във ред да мога аз да подредя.
Поисках в мене да са главни, ...