Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак, ...

Изкачих се малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето
и рекох си:
Ето! ...

Във нощ,
заслушан в тишината,-
В онази градска тишина,
която е различна от всяка друга,
която все още ми дава някой лев, ...

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...

Счупи се небето и навън
цяла нощ дъждът валя, валя...
и в спокойния ми цветен сън
всички улици с цветя заля.
Някой там събираше цветята ...

И пак ли всичко почна отначало
и пак ли трябва да боли сърцето?
Не мога, в мойто старо огледало
се виждам - бяло, излиняло цвете.
И време беше. ...

Дори и на крилете на живота
ще скочим нявга в бездната дълбока
на тази, дето все ни дебне -
да паднем в лапите и - за последно.
А този миг дорде настъпи ...

Феята и войникът
Бог се надвеси от трона си и погледна хората.
-Каква пасмина! –измърмори той и се изправи.
За пореден път народите враждуваха. Континентите се бяха превърнали в
бойни полета. Войници направляваха оръжия, сеещи смърт – във въздуха, по ...

През Ада минах,
но една врата към светлината се отвори,
един глас от Рая проговори.
И там аз пих,
от виното на Боговете, ...

Във вятъра, ще чуя пак гласа ти,
в отражението ми в реката,
ще видя твоите очи.
Във прахта от хорските стъпки,
ще открия твоите. ...

Shape Of My Heart
Mmm, yeah, yeah
Baby, please try to forgive me
Stay here
Don't put out the glow ...

Текстът е вдъхновен от мой състудент, който постоянно си уреждаше изпитите чрез роднините си...
Песента е записана в домашни условия...

Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...

“Хайде!” – крещиш
“Какво пълзиш в ниското!
Я виж,
за теб е недостижимо и близкото.”
Отговарям ти: “ Болен съм, няма лек, ...

Омразата изпълва те,питаш ме,
"коя си ти"?В очите ми погледни,
погледът си извърни.
Прекрасно знаеш че преди,друга бях,нали?
Животът всичко мое ощети, ...

Ако можех да плача
щях в шепи сълзите си да събера
и с тях, жаден ли си - да те напоя..
Щях пясъка по пръстите ти сама да обера
с него стена зад нас да построя.. ...

Не чуваш ли как капят сълзите ми
във водните окови на душата ти?

ТИ МЕ НАУЧИ
Ти ме научи да обичам
Сякаш те нямах преди
Сякаш нямах очи
Да те видя ...

Той е болен.
Отдавна е болен и кашля.
Не се смее,-
на терасата пуши...
А долу- ...

Звезда опашата
пресече небето.
Вятър разбойник
прозореца счупи.
Каторжничка тайна ...

Не се обръщай!
Хвърлям гребен зад себе си-
да изникне трънливо поле.
Със издрани и кървави глезени
да не шетат след нас ветрове! ...

Когато задъхано и жарко
лятото изправя се пред мен,
развихрям се и малко – по малко
стиховете завземат ме в плен.
Този пъстър, лазурен сезон ...

На Г. и А.
Наивнико, поете,
пиши догдето
мечтите огнени
се блъскат ...

Какво била е всяка твоя дума,
изречена за нея може би....
Какво била е всяка твоя клетва,
пратена на погрешен адрес....
Какво била съм Аз за тебе – ...

Все по-далечно става небето,
все по-висока - тревата.
Пъпли човекът - сенчица лека
по повърхността на нещата.

Старицата надвеси се през моста.
Реката отрази момиче.
А слънцето погледна косо
и по вълните се затича.

И Г Р А
Луната морето тихичко огрява
и спомени скъпи по пясъка идват:
девойче момчето весело задява,
очи закачливи ресници закриват. ...

На “спасителка”
от Варна
ВИРТУАЛНА СРЕЩА
В греховният и късен нощен час
безумно се вторачих във екранът син, ...

Неще забравя блясъка в очите
и ритъма на твоето сърце,
ни погледа ти, ни мечтите,
ни допирът на твоите ръце,
когато в онзи ден изрече тези думи ...

> Изчезна мостът-
> няма високо и ниско,
> земя и небе.