Да опознаеш другите,е по-лесно,отколкото себе си, защото другите ние гледаме отстрани, а себе си - не можем. Преценяваме другите по техните действия и постъпки, по думите които използват и начина по който се изразяват. Едновременно с това обръщаме внимание и на външноста, на това, как изглеждат хора ...

САМОТА
Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
очите ми безпаметно те гледат
и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
Дали ще имам думи да говоря, ...

Очаквам лятото, но то е във безкрая.
Жадувам този миг и искам да играя.
Лика ти щом пред мен се появи,
не мога да се спра и нежно ще те галя.
Ще бъдеш моя господар и три желания ще са отплата. ...

Обиколила хиляди тела,
изневерила ми с кого ли не,
ти пак при мен се връщаш
и търсиш път към моето сърце.
Какво не направих за тебе? ...

Пренебрежително отнасяш се към мен.
Аз влюбих се и съм във плен.
Реших да спра да ти говоря,
а почвам да се смея,после споря.
Освободи ме от любовните окови. ...

Малко пиша. Рядко на хартия.
При страст- е на!
Дланта. Поти се в порок двоичен,
ред до ред подред реди, реди, реди…
шрифт равноскучен. И безличен. ...

Как живея, някой пита ли?!
Не! Всеки е потънал в своите проблеми.
Без теб живея ли?! Питаш ли ме ти?!
Не! Но по-добре не питай - замълчи!
Аз живея, дишам, плача и се смея... ...

> Лежа си посред
> изпразнената стая..
> Гостите са вън.

Едно е сигурно -
вода
и
хладнокръвна обич
има за всички. ...

> Сливовият цвят
> на прозореца ми чука.
> Какво нахалство !

фламинго флиртува изящно
с безкрая. безстрашно
спи с еднокракото щастие-
друга чапла днес ще е тая
намерила рая ...

Споменът за любовта раздира като нож сърцето й. Pазкъсва всичките мечти и надежди... Всичко свърши... очите не могат да проронят дори една сълза, за да й олекне... пресъхнали са... Ръцете треперещи, устните вместо да докосват неговите, докосват, допират се до чашата със студена вода, до поредната до ...

Колко много мъка има по този свят, Боже!!!
Колко страдащи хора има по света, колко гладни деца, изпремразнали от студа, с разкъсани дрешки, мръсно лице и ръце, боси...колко много са тези деца, просещи пари...късче хляб... А ...

Предизвикателства пред младите в Обединена Европа.
Либералният отговор.
“Живота ми след всяка крачка, до гроздето се приближава, когато повече се мачка по-силно виното му става”, така един български писател илюстрира живота ...

Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.
Спо ...

Когато се спусне нощта,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама, ...

Какво се промени,
какво така ни раздели?
Какво забрави ти,
какво почерни хубавите дни?
Живота ни се промени, ...

По улиците на града вървя сама
и си мисля аз за теб, за любовта,
на моето лице блести една сълза,
сълза сама, изплашена от любова...
и гледам аз натук, натам, ...

Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.
От край време тук съм, два пътника в мене ...

За какъв се мислиш?
Писна ми от твойте лъжи.
Отказвам да бъда играчка.
Отказвам се от твойте игри,
но трудно е де се откажа от очите ти. ...

Това бавно те убива,
отнема те от мен.
Откакто ти така пропадна,
откатко дрогата те завладя,
от тогава в леглото ми е празно, ...

Бягам от твоите ласки...
Тръгвам, но отново се връщам...
Бягам от очите ти прекрасни,
и задъхана от страх силно те прегръщам...
Бягам от ръцете ти нежни... ...

Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...

TATKO

/ на баща ми с любов /
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите... ...

Когато съдбата реши да те срещне
със злобни и зли същества
и страшни, озъбени те ти се сторят
приеми, че са само шкурка.
Макар и да драскат, и жулят по тебе, ...

Да бягаш в полето обгърнат от вятър,
настръхнал от чувство, замаян, гориш,
не чуваш небето, не чуваш земята,
не ги и докосваш, ти просто летиш.
...

В зората на залеза виждам светът,
как бавно потъва и тлее мигът.
Разделям се с теб, дано си разбрал,
че грешно моят живот си живял.
...

Защо изпитвам болка,
щом чувства няма?
А може би е малка,
може би... голяма.
...

/ На всички изоставени дечица по детските домове /
Милички, мънички, тъжни дечица
с тези големи и влажни очи
как може детската, нежна ръчица
някой да пусне и тръгне с лъжи. ...