Just when you make your way back home
I find some time to be alone
I go to see the place once more
Just like a thousand nights before
I climb the stage again this night ...

Вчера дърветата бяха си същите -
с горди осанки, с разкошни прически...
Вятърът снощи издуха задръжките
със карнавални греховни фиести...
Туй ли през цялото лято са чакали? ...

Вперена във тъмнината
различавам сянката ти пак,
силует от никого нечакан
дебне ме в среднощен мрак.
С кървави букви изписвам ...

Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка. ...

Слънце! Ангелско създание!
Невъзможна обич, изпитание...
Кратък сън в реалността,
лудост дива във нощта.
Спомен вечен в тъмнината ...

Писна ми от вашите съвети,
винаги за нещо ме вините,
понякога за мене забравете
нищо, че витая из звездите!
Не съм аз малкото момиче, ...

Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...

Когато идвам, виждаш полъха,
долавяш шепот на бельо,
ухание на женствен спомен,
но никога не срещаш мен.
Очите ти запалват вятъра, ...

Б-оли, и скръбта във мен напира,
О-тново със цялата си власт и сила
Л-юбовта със всеки ден умира,
К-огато не усещам дори закрила
А-дски трудно е да живея и да копнея....

С-ън, надежда , една мечта.. П-о пътя тежък на любовта О-браз и нежно сияние в нощта, М-илва ме чрез нежността Е-дна усмивка в далечината се топи Н-адеждата умира, потопена във сълзи...

Изплаках вината си:
и сълза не остана.
Прерових съдбата -
заболя ме от грях...
Как да стигна до теб? - ...

Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми ...

Имаш думи неизречени?
Не се страхувай...
страшно е въпросът отговор да няма!
Поглед, който върху теб спира,
а после бяга - не се смущавай! ...

От къде дойде, как проника в мен?
Защо си тук, какво искаш от мен?
Искаш ли ме?
Да съм само твоя!?
Това не може да бъде. ...

Осъдиха ме. Бързо производство.
Най-тежката присъда – „до живот”.
- Осъждаме те - казаха - на робство!
Докато дишаш – във каторгата „Любов”.
Сурово гледаха ме заседателите, ...

Малък град
позабравени улици
птичи крясък
дъх на море
Аз и ти – ...

Песен

Неделя ... Празник ... Възкресение ...
ден на сватба ... ден на погребение.
За двама в небесата Менделсон се лее: ...

Моля те, не страдай
Като в онзи чернокож блус
Който тази вечер ме открадна
Толкова болка се е насъбрала
В някой хора, че ...

Нощта ме опари
Както бях в лодката
Свил краката си
Пиещ от болката си
Океан ...

на Мартина
Не, няма много да се бавя.
Остава ми да мина моста
и се прибирам.
Ще отворим виното. ...

Усмихваш ме. Не знаеш колко...
Първото усещане не бе измамно.
Потръпвах, да, страхувах се малко.
Защо ли? Всичко беше странно...
А ти за миг не трепна, не показа, ...

С отпечатани стъпки по пясъка
се разхождам по лунна пътека.
Дремят някъде миди и гларуси,
водорасли танцуват полека.
Тук довея ме вятърът есенен, ...

Младенец от малък град - изчезнал -
ръце към слънцето протегнал,
молел някой ангел да го спаси.
Болка в живота си все виждал,
а на него всеки му завиждал, ...

Тъгата свърши, избърсах я в очите ми,
но деня е облачен, студен,
по пътя усмивка от дъга видях към дните ми,
но погледнах надолу, вътре някъде във мен.
Бързам, боря се, света за силни е - ...

чаровни страсти
анатема над греха
рани от позор
-
иде цветен сън ...

тиха синева
пухкави облаци спят
въздушен покой
атмосферен звън трепти
слушам тишина в захлас ...

крадяща любов
липсва истинска жена
за ден до пладне
невероятна среща
снага се храни гладно ...

Аз чакам онзи хубав ден,
когато пролет ще настъпи,
да дойдеш тихо ти при мен
и всяко цвете да разцъфне.
Слани сърцето ми покриха, ...

Ледена Принцеса / Морска Нимфа Когато ти цъфтиш, и щом решиш Да се превърнеш в есента, Зимата те благослява с най-красивите листа. Усмивката и е невинна, Тя носи радостта. Когато е студено, сякаш ти излъчваш топлина. Някои хора, без умора, Те обричат на тъга, Но само тя е моята причина Още да вярвам ...

Постепенно
започваш да разбирш,
че светът
не е толкова ярък,
че не винаги ...

В прозрачния ти профил се пречупват,
на утрото червените лъчи
и в ореол от розово се струпват,
да галят тялото ти – фините гърди.
В прозореца отворен, те прегръща ...

Навярно по пясъка дирите,
от тебе, ще се стопят,
когато вълните на прилива,
придойдат с вечерния хлад –
а тиха нощта в разкаяние ...