За нас словата мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех ...

ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно. ...

Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го, и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите. ...

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

ГОРЯЩА В ПЛАМЪЦИТЕ
Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от се ...

... когато оцветява въздуха той знае:
в палитрата прозрачна е забравил да прибави
докосване и удар.
Усмихва се на свойта чаша с бира
и я придумва че е станал птица. ...

Парче от сняг е хлябът лесен.
Комат преди секунди е, а вече
подносът в дланите е тесен
-като река през пръстите потече.
Парче от сняг е хлябът труден. ...

Аз съм това,което ти загуби…
Чудя се-осъзнаваш ли как ме погуби?!
Чувам гласът ти отеква в безкрая,
Виждам-тръгваш си,това е края.
Искам да бъда със тебе,прости! ...

Сякяш Дяволът ме гали с твоите ръце и тегли ме към пропастта
където за един единствен миг наслада ще отнеме моята душа.
Ще убие чувството за нежност,за любов,за доброта
и с присмех грозен ще заглуши всяка истина.
Нито болка,нито щастие,нито страх...Ни любов,омраза... ...

***
Докато мигнеш три пъти и музата я няма,
не се отчайвай, а пиши - далеч не ще избяга.
Докато мигнеш три пъти - животът отлетял е,
не се отчайвай, не тъжи - пред теб е времето безкрайно. ...

Окосената ливада
Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси. ...

И ароматът на планина заливаше тялото ми. Свободата пропиваше във всяка моя клетка и сякаш силите ми се възвръщаха отново там, където им бе мястото. Есента беше в разгара си. Жълти, червени, оранжеви, леко зеленеещи листа. Тя бяха навсякъде - по дърветата, по поляните, в косите ми, покрай нас... Ник ...

Бели гълъби
Вървя си по улицата. Не мисля за нищо, просто местя краката си един след друг. Може би ако някой се размине с мен, ще забележи глупавата усмивка, която е застинала на лицето ми от доста време. Не ме интересува, ч ...

Жена
Със грация на морска нимфа
приижда тихо във съня:
прекрасен спомен с теб,любима,
покрит с воал от любовта. ...

Saviour
by Anggun
Somewhere between my sleep
Somewhere beneath my skin
In places I can't see ...

Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме. ...

Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни. ...

Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето, ...

Познавам чувство тъй различно,
огрява трайно влюбено сърце.
И всяко друго чувство ми е безразлично,
не сменя облика на моето лице.
Когато мисля всичко за красиво ...

Ние сме в природата, неделима част от нея и от нейното съществуване, защото ние сме заради природата. Но дали нашите сърца са толкова големи, че да приемат природата в цялото й величие и мистика? Дали сме способни да я обичаме и съхраняваме? Способни или достойни? Достоен ли е човекът да повдигне гл ...

Студена и безчувствена
-като змия!
Красива и обичана
-като жена!
От тях напълно запленен ...

Прегръщах те ,преди да те познавам...
Целувах те в съня си, без лице ...
На празник винаги си пожелавах
до твоето да бие моето сърце.
Копнеех те , преди да те докосна... ...

Безкарйно проглеждане
Той беше най-обикновен мъж.За свое хоби смяташе рисуването,но постепенно се превърна в ежедневие,а това ни най-малко не му пречеше.В рисуването беше цялото негово дребно съществуване.Всеки отенък,жсеки щрих бележеха ясно промените в настроението му.Не беше придирчив и платната ...

ЖЕЛАНИЯ
Желанията на тялото не са желания на душата.
Желанията на душата са неразбираеми за тялото.
Ако нямаш желания си готов за “оня свят”.
При много желания лудостта те чака. ...

Всяка твоя дума ме пронизва
и всеки звук отеква в мен.
Всеки поглед ме докосва лудо,
всеки жест е празник споделен.
Там,където слънцето залязва тихо, ...

ПЕСЕН(балада)
TAM
Там, горе в небето, лети врана сама.
Там, долу в морето, плува акула сама.
Там, всред полето, расте самотна върба. ...

Греховна сянка над двама ни скита,
телата ни нежно в едно се преплитат,
а после сърцето самотно се пита,
защо си отиваш? Защо ли отлиташ?
Проклетата вечер отново приижда, ...