В очите ти падам.
Сякаш камък на шията
ми тежи и надолу тегли.
Няма да ме удавиш
нито в тъжния стих, ...

И чаках да се върнеш някой ден.
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал, ...

Обичам те с многообразието на морските дарове!
Обичам те с количеството песъчинки в пясъка!
"Обичам те" - това е на сърцето крясъка!
Обичам те с безбройните вълни в морето!
Обичам те,защото ти събуди в мен сърцето! ...

Не пиша стих от някаква ненужна суета,
не искам другите да съдят или хвалят
плода на чувствата във моята душа,
те мои са и с мойта болка парят!
Не търся слава нито пък облаги, ...

Химн на обречената младост
от Уилфред Оуен
Ще плачат ли камбани за тез', които мрат безчет?
Гнева на пушката ли ще скърби за тях?
Оръжеен тътен ли ще им даде причастие, ...

река-вода
гора-трева
аз и ти-едно.
стръкче кантарион в моите коси,
дар от теб, ...

Приятелко, чуй нашата песен-
спри, послушай, а после върви!
Слънчев лъч ще те следва в късната есен
и ще те гали вятър с дъх на сълзи!
В море от болка и любов ще се потапяш, ...

"Безпътно"
...и никога... някога...
...нещо разбирам...
...че някога... понякога...
...нищо не зная... ...

Защото... ми върна диаманта,
който се беше отронил от сърцето ми
и бях изгубила
по пътя.
Защото...ми подари ...

Самотност,мрак и тишина се сливат в едно.
Какво е това?-спокойствие,смърт?...
Когато някои стене и викът му потъва в тишина
като камък в океан,погълнат безвъзвратно,
размива се като капка захарен сироп в соленото море. ...

"Всеки човек е ковач на своето щастие" - руска поговорка
(есе)
Щастието няма дълги ръце, то прегръща само оня, който се доближи до него, то се усмихва на смелия... А какво се случва с онези плахи и боязливи души, които, присвити в ъгъл до стената, наблюдават как животът протича покрай тях, но не сме ...

Очите на баща ми са небе,
побрало в себе си една вселена...
Оглеждам се във тях като дете
и чувствам се безкрайно споделена.
И чувствам се до болка несама. ...

Ако си тръгваш, не оставяй
вратата между нас притворена.
През процепа надеждата ще може
на струйка да се процеди.
Подобно нишката на Ариадна ...

Live A Lie
Nothing is sacred - Not even what you tell me
It doesn't matter what you say
It's only hatred - Hatred that feeds the fire
The flames gonna take away the pain ...

Заля ме придошлa вълна.
Потъвам,
не мога да плувам.
Помогни ми !
Ако можеш спаси ме! ...

Когато за нищо не мисля.
Когато стихът ми мълчи.
Сънят вълноломно се плисва
в най-тъмното на очите ми.
И пламват цветя и дървета ...

Искам от обич да нямам пощада.
Искам да пари и да боли.
Думи да палят жареща клада.
Поглед да гасне в очите.
Устни да молят и да посичат. ...

За какво ми е всичко това,
ако тебе те няма в деня ми?
За какво ми е младостта?
За какво ми е усмивка на устните?
За какво ми е синьо небе? ...

Блъскаше се татко
от зори до късен мрак
а пари не стигаха
за хляб и дрехи пак
Връщаше се късно ...

Когато си будна
и когато спиш.
Когато викаш
и когато шептиш
Когато плачеш ...

Нощен глас в мрака
призовава Теб да дойдеш.
Недей да бягаш,не недеи!
С всяка Твоя крачка
прийждаш Ти към мен! ...

Пристъпвам във храма,на пръсти едва
пред икона една коленича,
тънка свещичка стискам в ръка
и молитва наум си изричам.
Отдавна не бях влизала в Божият храм, ...

За теб, мила майчице!
Защо съм тъй сляпа, глуха, няма!
Защо всичко усложнявам?
Защо трябва да оценя нещо, едва когато го изгубя?
Защо тогава всичките чувства и слова намират израз, ...

Самотата ме убива
и нещо в мен умира.
На посоки плувам
в търсене на бряг
самата се скитам. ...

След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...

Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах, ...

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл. ...

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите! ...

Ти беше моята пролет,
ти беше моето лято,
ти бе и моята есен.
Как исках да бъдеш и
моята зима, ...

Времето-тече,
размива се и
се топи.
Бяга от мен.
Спринтира. ...

Изпепеляващи очи
В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята. ...

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...

Every time I do it makes me laugh.
How did our eyes get so red?
And what the hell is on Joey's head?
This is where I grew up.
I think the present owner fixed it up. ...

Звуците на тишината
Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат. ...

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...