Мое Море
Море, моля те, залей ме отново с вълните си!
Искам пак да почувствам кадифения ти допир!
Искам да потъна в пясъчния бряг.
Приюти ме отново на кораба на мечтите ...

Какво ли туй е, дето ме измъчва,
и бавно ме задрасква с лек размах,
какво ли е, а кой ли го поръчва,
опитвайки се да ме вкара в грях?...
Какво ли туй е, дето днес ми липсва, ...

Защо пак пиша за Любов,
за тоз кошмар сълзи пилея
и късам листи - нов след нов,
задрасквам думи и се смея.
Но в момента следващ вече няма, ...

Мразя това, че те обичам...
Мразя това, че жалка изглеждам...
Затварям очи – ти си тук...
Отварям и ето, пак тебе поглеждам.
Но ти си далече ...

Как сега до болка искам да съм с теб...
как мечтая, плача, а смисъл няма...
Вие сте вече с нея двама...
и нищо аз не мога да направя!
Безсилна и безмълвна плача всеки ден... ...

Не мога да спра да те обичам – това е...
Не мога... искам, но любовта е по-силна от мен.
Обичам те все повече и повече
с всеки изминал ден...
С колкото и момчета да бях... ...

Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма
На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците, ...

Само си мисля, че мисля
(вдъхновено от 20-тото ни място по интелект в Европа)
-Ооо, ти мииисъл, на злааатни крилее летиииш! – щастливо си тананикам, а в душата ми – лято! Защо ли? Ми, тъкмо изкарах страхотни резултати на теста за интелигентност! Оказа се, че влизам в онези 0.99% от световното населе ...

Аз съм една прашинка
в света, изпълнен с прах.
Не спирам да треперя,
скована от вледеняващ страх.
Плаша се, защото знам, ...

И ето, пак заспиваш,
притихваш тихо и затваряш очи.
Но ти не знаеш,
че сянката ми над тебе бди...
Нощтта те гали с ласки, ...

Нагласям се да съм ледено студена...
Няма да ме видиш отново да тръпна при всеки поглед твой...
Всяка капка милост и доброта в мен е заледена.
Сега си сам на кръстопътния завой.
Няма да ме видиш дори веднъж да се усмихна. ...

Много просто, гледате някой тотален карък, и правите точно обратното на него.
Освен ако сами не сте каръци. Като мен.
Първата си голяма валутна сделка направих преди 15-тина години. Имах едни с пот спечелени 700 долара. Много пари си бяха в онези години. И си ги кътках съвестно за черни дни. Добре, ...

Мекотело
Във живота врело и кипело,
хиляди съдби видело-
гъсто бело меко тело.
Де що прах и мас видело ...

Месецът води блестящите звезди -
по небето бродят безброй светлини.
Леките облаци вече спят.
Цветенцата нежни затварят очи
и тихо дъждецът приятно ръми. ...

Много често хората около мен са задавали въпроса “Защо се ядосваш, когато тези ритнитопковци губят? Дреме им на тях за твоите нерви, те нали си взимат заплатите всеки месец...” или “Защо се радваш толкова много, все едно ти играеш или ти печелиш”... Как да обясня какво е “солидарност към нещо любимо ...

Раздяла
Потънала в мрака,
мечти забравила,
ходеща без цел.
Това съм аз! ...

На Хр.
Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно ...

Искам да си нежен вятър,
пилеещ косите ми, игрив.
Искам да си цветен стрък
ароматен, истински и жив.
Искам да си хладен дъжд, ...

Свързва ни мрежата
невидима на мислите.
И зная, че ако ти си тук,
в следващия миг
и аз пристигам. ...

Паркът “Скобелев”, герои и любовници Спи светът, спи градът, спи езикът, спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува, сънува как сънува лондончанинът Джон Дън Дори и циганите на Бала Баир сънуват и спят, спят и сънуват тъгите ни – пука им... Спи “Майка България” – монумент от гранит. Спи права, забила ръц ...

ОБРЕЧЕНОСТ
Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж ...

Денят
понякога дълъг, понякога къс,
не винаги хубав, често и зъл.
Понякога мъки, страдания,
друг път мигове добри - ...

НА НЕЯ
Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам. ...

Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите... ...

Къде си…
Къде си мое вдъхновение?
Къде да те търся, кажи?
Стоя със писалка в ръка,
а отвътре гласът ми мълчи. ...

Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък... ...

В безутешна безучастност,
в скука, в самота
изгарях в своето щастие,
да бъда влюбена жена.
Да се измъчвам с време, ...

Преминава тя
Огън гори вътре в мен.
Насладете се на топлината.
Запелете частица от мен:
следвайте светлината ...

Мразя теб!
Мразя стъпката назад!
Мразя старите слова!
Не искам между чувствата и
разума да се разкъсвам, ...

Обичам
Обичам твоят поглед мил,изпълнен с нежност,
обичам да виждам усмивката ти,когато приближавам,
обичам устните,с които нежно ме целуваш,
обичам и ръцете,които с трепет ме прегръщат, ...

Колко мечти скрила е във тъмнината
Колко погледи останали са-гледащи звездите
Колко въздишки попили са във самотата
Колко сърца туптели са,бродещи във сенките
Колко думи,останали във шепот ...

Желко Йоксимович - Сърне мое
(Eurovision 2004)
(Евровизия 2004)
Lane moje
kada na te pomislim ...