Ето пада пак нощта
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната ...

Не те искам отново при мен!
Независимо как се завръщаш...
В животът ми вече на вид подреден
ти яростно влизаш и пак преобръщаш.
Ето,тръпката силна,чувствата нови ...

Обърна се играта срещу мен
и се превърнах в губещ,
без вина и основни грешки
се оказа,че аз няма да финиширам,
а си оставам някъде след старта ...

Дните отлитат безвъзвратно,
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.
Искам да си тук до мен, ...

От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено, ...

Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват ...

Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!
В камината остана само пепел ...

Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...

Дарявам ти щастие - неопаковано-
не съм го подвързала,
панделка цветна отгоре му
даже нямах да вържа...
Какво пък? Реших във очите си ...

Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си, ...

Минават край вечните сгради.
Такситата на деня.
Животите жълти.
По старите улици,
през черните локви. ...

Кратката история на един фестивал …и неговата публика
Пътуваме за Ниш…Настроението в автобуса е приповдигнато.Отиваме на поредния международен хоров фестивал.Дамите от хор „Златна лира”-Търговище са много интересни и по свое ...

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...

Вървят по магистралата си мравките...
Със бодра стъпка бързо маршируват.
Шпалир им правят чинно незабравките
и с корени нозете им целуват...
Чадър от сянка правят им тревичките, ...

Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на ...

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...

Мразя да пазя вещи,
думи и чувства за утре.
Обичам дългите срещи
в които незнам че е сутрин.
Ноща я ползвам за ден, ...

Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо. ...

Усещам, че умирам
Защо, когато усетих, че умирам
ти казах, че те обичам?
Не трябваше да чакам досега,
когато го разбрах, ...

Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии. ...

Няколко думи...само няколко думи.
И вече нямаш почва под краката си.
Разбираш, че сгрешил си.
Но късно е.
И извинението е даже безпредметно. ...

Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели ...

Полулегнала, заръмжала,
любовта ми за скок се приготви,
стисна пръсти до бяло,
изскубна последните котви.
С опашка по пода потропа, ...

Разрови се в огнището
на нашата любов с голи ръце...
Хайде,разрови и нямери ми
въглени живи от нашата любов.
Стъпи в Жарта от чувства, ...

СЪН
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива ...

Ще взривя ябълката на раздора
само да я разбера къде расте,
ще инжектирам в тялото си противоотрова,
за да не успее и моята душа с гняв да натрови.
Искам да убия страха, ...

Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.) ...

Дъждът се изсипа като из ведро.
После спря така бързо, както и дойде,
и се усмихна лятно слънце.
Въздухът стана свеж и приятен.
Подканва те да излезеш навън. ...

Ела в покоите ми принце мой,
ела при мен - аз искам да съм твоя.
Ще забравя за честта си тази нощ -
вземи ме, отведи ме в рая.
Разкъсай дрехите ми с дива страст, ...

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден. ...

Защо трябва да говоря,
Да обяснявам,да умолявам?
Не съществува ли едно движение,
Което да казва всичко?
Има! ...

Ритъмът те хваща,
завладява,
обладава.
Нека тръгваме!
Изгревът иде, ...

Дъх ... поглед ... вкус
Чувство ... усещане ... желание
Нужда ... страст ... енергия
Доверие ... приятелство ... любов
Погледни ... усети ... разбери ...