Винаги гоним дъгата
и облаците покрай нас летят!
Винаги молим съдбата
да ни помогне за последен път!
Но моментите хубави, ...

Да се помолим сега,
когато жегата спича лицата ни,
когато сухият вятър
като с брадва насича телата ни.
Да поискаме влага, ...

Не искам да отварям очи,
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
... ...

Иска ми се да знам,
когато затвориш очи,какво виждаш?
Иска ми се да съм там,
когато пак до нея се спираш и от всички се криеш...
Иска ми се да съм наясно ...

Имам хляб сега,
а все гладна си лягам...
Заспивам в нощтта,
но за кой ли път сама оставам?
... ...

Дали те обичах
не зная,
но за мен значеше много
и исках да си с мен до края
С теб плачех и се смеех ...

И ето пак стои сама,
загледана в звездите тя,
момиче малко с ангелска душа
в очакване на любовта -
чувството, даряващо крила. ...

До тебе бях,
а със теб не бях.
Твоя бях,
но и чужда бях.
Вярна бях, ...

Погледни ме, защо да се лъжем,
не те обичам,не ме обичаш и ти.
Погледни ме, знам,че е тъжно,
в очите да виждаш мъгли.
Сбогом мили,защо да се лъжем, ...

Ще заровя очите си ,
да не виждат очите ти,
търсещи други две,
молещи за думи две.
Ще изтръгна сърцето си, ...

Векове наред най-различни любители на заниманията в тясна стаичка, осветена от
огризка свещ, с паче перо в ръка и оплескана мастилница, изписват със стягаща
гърлото и навлажняваща очите чувственост спазмите и вълнения на всеизвестния
сърдечен мускул. Неприятния навик на писаното слово да прави реалн ...

Много хора са лицемерни. Според тълковния речник това означава поведение, при
което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и
добронамереност. Още в най древни времена, ако вождът на племето ти зададе
въпроса дали харесваш новата му жена, независимо от това, че тя прили ...

Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване. Някои хора до такава степен
са развили изкуството да си траят, че просто са забравили да общуват. Това в
повечето случаи води до загуби, защото същите тези хора не са осъзнали какво е
това да общуваш. Нямат си и на представа какво може да пропуснат. ...

За всеки, който някога се е чувствал потиснат.За всеки, който поне веднъж в
живота си е губил почва под краката си или тъкмо обратното, бил е толкова здраво
стъпил на земята, че красивият бръшлян му се е струвал като метални вериги, а
пред всеки камък се е чувствал като Сезиф.За всеки, който е прест ...

Дали някога ще разбереш какво съм аз?...
Дали някога ще разбера какво си ти?...
Дали някога ще намерим себе си?...
Не е толкова сложен животът, не...
... ние сами си го правим такъв.

В НОЩТА
Светкавица разкъса небосвода ,
разнесе се разтърсващ гръм ,
заглъхна на щурците съпровода ,
започна леко да ръми навън. ...

Slavery and War
The planet earth in 1787 A.D.
More than three-quarters of its people
Were in bondage of some kind,
Including serfdom and slavery, ...

I saw the morning - Видях сутринта.
It was shattered by a gun - Беше разбудена от пушка..
Heard a scream, saw him fall, no one cried - Чух вик, видях го да пада, но никой не плака.
I saw a mother - Видях майка.
She was praying for her son - Тя се молеше за своя син. ...

Колко ли жени си имал? Колко ли?
Аз тяхната бройка не знам!
Колко от тях си обичал? Колко ли?
Аз това също не знам!
Аз знам колко те обичам, ...

Бог ли ни наказва с това? Дъждове и само дъждове...
Вече забравих допира до сухата земя.
Какво сме съгрешили?
Твърде много ли станаха убийствата, кражбите, смъртта?
Твърде бързо човешкият род ще потъне и загине - ...

Ту горчива, ту много сладка -
за теб сърце, си отава загадка
любовта, от която по капчица пием,
свято чустваме и раздаваме ние.
Ту забързана, ту толкова бавна, ...

Сама...
Седя сама в празната стая... Стая изпълнена с толкова незабравими спомени, мисля за теб и за нашата любов или по скоро за любовта, която изпитвам към теб. С всеки изминал ден се чудя къде сгреших, какво не направих. Защо позволих да те изгубя. Може би аз съм виновна. Сега, след като те няма, ...

Няма те и мен ме няма също,
коя съм? - вече не съм твоя.
Рея се, а тъмнината ме обгръща,
и вечна нощ покри душата моя.
Теб те няма, има друг обаче, ...

Аз се промених,
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр, ...

Всичко можеш да ми вземеш...
Уважението, късмета, приятелите...
Всичко можеш да ми отнемеш,
и то без проблеми...
Всичко можеш да ми причиниш, ...

Сядам отново пред белият лист в късен час...
Сядам, но вече сякаш всичко казах...
Изчерпах до основи темата "нас"...
На света радостта и болките свои показах...
Нямам какво ново да напиша... ...

Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...

С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.
Нека почакаме... ...

Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...

Обичах те по начин свой,
наивен може би и детски!
Наричах те приятел мои,
в живота си лудешки!
...