Приятел аз си имам
романтичен е и мил.
Той е весел и засмян
колкото цял водевил.
И много нежно реди ...

Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни, ...

СБОГУВАНЕТО
Искаш да си кажем сбогом,
да затворим вратата между нас,
да забравим за всичко,
но не мога аз: ти отне сърцето ми ...

ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ
Не мога да опиша твоята красота,
но аз гледам в твоята душа.
Не гледаш сериозно ти на любовта,
защото не изпитваш изцяло обичта. ...

Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...

Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...

Отронва се листо –
отлита си без шум.
Летя. накрая рухна
на стар забравен друм.
Потрепна и заглъхна ...

Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък ...

Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича, ...

АНТИПОДИ
За да усетим
красотата на деня,
нощта редовно
се завръща. ...

Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя, ...

Шепа бонбони и шишета с горчилка
- това ми носи течението
и пия и смесвам
и сладко и горчиво
и мрак и светлина ...

Унасям се отново
в моето лилаво спокойствие
и някак съвсем естествено
се отпускам и се усмихвам.
Миризмата на кафе ...

Кафе
Като забравено
във джезвето кафе
гневът ми
някой ден ще прекипи. ...

Свекървата
Думи, думи, думи –
злобни и обидни,
каквито само тя реди!
Да беше тука твоят син, ...

Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна ...

Ще те събудя в три през нощта,
но не без причина
и с нокът жесток по гърба
бавно ще пиша моето име.
После дълго с език ще гася ...

Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода. ...

Сядам на дървения стол
И нещо изскърцва отдолу
Навеждам се напред
И полагам глава в шепите си
Нещо не е наред ...

Стената.
Бялата врата.
И в ъгъла
един плакат.
Доколко е свободен там ...

Ей,живот,
защо толкова,
силно мразиш?
С кого си се басирал
дали ще оцелея, ...

Пусни ме,
пусни ме,
пусни ме,
пусни ме в съня ти,
да се прокрадна. ...

Тъмни заледени
коридори,паяжини,
оледенели,
влажни хлъзгави
стълбища, ...

Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...

Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...

Dear, my love
Do you want a kiss of spring – It’s my new love?!
Do you want a fraud of summer – It’s lying love?!
Do you want a misery of autumn – It’s dying love!?
Do you want a solitude of winter – It’s frizzing love!? ...

Питай Луната дали болия когато усеща всяка нощ да плаче сърцето ми без теб!
Питай Звездите дали боли ги когато във всяка една търся твоето лице безутешно!
Питай самотната ми стая дали болия я когато без глас слуша писъка ми търсещ теб!
Питай зората дали боли я когато идва изгрева, а тя сама е!
Питай ...

Играхме с теб игра със смъртта.
Знаеш кой победи.
Помниш ченгето, което пика
върху моята мъртва глава.
Затова, приятелю, без глас сега ...

/на сайта, без който не можем/
Скитница небесна си...
Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега - ...

Зад лика анонимен
мъчим се Човека да открием.
Но какво е анонимността -
бягство от действителността
или зад нея, на кълбо свита, ...

Понякога ти идва да крещиш, понякога се молиш да умреш. Мисълта за начина, по който се убиваш, някак си не иска да се махне... и никога няма да се махне... До момента, в който не бъдеш себе си, до момента, в който не изкрещиш: „Спомените пак се връщат, не искам да си спомням миналото, защото знам ка ...