До мен ли си,
аз съм като рохката черна земя,
душата ми - буйна, зелена трева,
сърцето ми е рай,
с най-пъстрите цветя... ...

Така обичам да те гледам,
теб мое ширнало небе,
да милвам с поглед синевата,
да плувам над дъгата.
Да съзерцавам във захлас ...

Сега, когато всичко вече е завършило,
когато няма упреци,
виновни и вина,
когато е усмивката замръзнала
в една позорна, ...

Искам да мога да достигна звездите.
Искам да вярвам в любовта.
Искам да имат щастие дните.
Искам да съм като река.
Мога да галя цветята. ...

С душа,
дарена
на приятели,
понесла
в очите ...

Вървим в полето със другари,
навред е чудна красота.
Треви зелени, слънце грее,
но води се наоколо война.
Ръката стиска автомата, ...

Ще взема набързо каквото мога
за дълъг път и вратата ще тръшна,
неизбежно обзет от ненужна тревога,
завинаги моя дом ще напусна.
После ще тръгна бързо нанякъде, ...

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...

> Навсякъде из
> лятната гора - само
> трици на кълвач.

> Пълнолуние.
> Върху мостът - своят дом
> си построявам.

Позволи ми в рими да опиша
това, което мисля и усещам:
за туй, че чувствам се излишен,
когато утрото без теб посрещам,
Както и за скритата досада, ...

Когато съм със теб, се наслаждавам
на всеки миг, прекаран в твойта близост,
който мъдрата съдба ми дава
във свойта прозорлива отзивчивост
като баланс за самотата ми предишна, ...

Сменям канали,
времето губя.
Какво да оставя
много се чудя.
Филми салами, ...

Планината превърнах в пустиня
реката - във жалък поток,
и тухла по тухла раззидах
един кратък, безмислен живот.
Дърветата - в лачена мебел превърнах ...

ЗАЩО МИ КАЗВАШ - "ОТВОРИ ОЧИ!",
КОГАТО АЗ ТЕ ГЛЕДАМ СЪС СЪРЦЕТО?
ЗАЩО МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ "ПРОЗА" ТИ,
КОГАТО ЧУВАМ ХИЛЯДИ ПОЕТИ?
ЗАЩО МИ КАЗВАШ - "ПОСЛЕ ЩЕ БОЛИ!", ...

Защо щом затварям очи виждам само тебе?
Тези тъй познати черти, като на малко невинно бебе,
което със своята невинност мъка причинява,
и със своят чар неистово подлудява.
Да, тебе всички те заглеждат, ...

До вчера исках те, обичах те,
не ме разбра, не ме обикна ти,
като ненужна вещ отмина ме,
остави само тъжен прах по моите мечти.
До вчера молих ти се, виках те. ...

Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла. ...

Помниш ли "Амнезия"??
“Върни се тук, в Rhrodes, един ден на същото това място, аз ще съм оставила нещо за теб... нарича се "Любов без притежание"
Любовта без притежание... Мисля си за нея с усмивка. Като онази нали знаеш, за ...

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...

След теб ще тръгна, ще те стигна!
Ще бъда на слънцето в лъчите,
във ехото на спомен ще се скрия
и неизплакана сълза в очите!
След теб ще тичам, ще те моля! ...

Тихи стъпки, вечер тиха,
вятърът косата разпиля,
устните сълза отпиха....
Не! Просто заваля.
Сянката му бледа беше, ...

Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.
Тихо луната изгря, ...

Не ми казвай, че
сълзите ти
нощем не плачат.
Тайничко.
Познавам очите... Мокрото ...

Не тъгувай за мен!
Знам, дълго ще плача...
И когато те срещна случайно
ще си мечтая да съм с теб.
Не тъгувай за мен! ...

Цветя на поляна от пролет.
Небето закрива очи.
Малък облак.

Той е старецът.
Рибарят с онази дълга брада.
Пие, говори:
- По следите на отминалото щастие,
днес се движат банда отрепки. ...

Искам те...
Отново...
Искам те по силно от преди
в прегръдките си да те имам...
Искам те, макар и невъзможно... ...