Стихът е написан от LYCKI и Романтик
-В ръцете стискам телефона.
Да ти звъня ли ?Или не?
О,мили! Повече не мога!
Къде си...Питам се къде? ...

Сайт за поезия туй беше,
но не прилича вече на това.
Мили хора я кажете
защо позволихме да стане така?
Дали ще можете, ...

Чуждият път

Сама бродех,
боса,
с нозе наранени ...

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...

Подари ми спомен... Нищо друго не желая.
Не искам обещания. Боли.
Позволи ми с мислите да си играя.
Просто за минута помълчи.
Аз ще си представя, че във моите длани ...

Боли... Усещането. Нищо не се сбъдва...
Боли... Копнеж. Строшени стъкълца...
Боли и той. . . Животът ти прекършен...
Боли... Вселената. Без теб осиротя...
Боли ме Слънцето. За тебе вече не изгрява... ...

В сърцето няма само радост и тъга.
Сезоните менят се, нека има
и дъжд и слънце, вятър и мъгла,
и в него има снежна зима.
Снежинки палаво танцуват, ...

Има и такива хора -
с лъчезарни, лазурни очи.
Те са моята опора
светла надежда в тежките дни.
Има и мечти такива, ...

Аз тази нощ съм пак сама
И спомен мил нахлува в мене
за друга някаква една
нощ прекарана със тебе.
Блещукат алени искри ...

І
Щом дойде лято, винаги ме налягат мили спомени за Бургас! Все пак, две години и половина от не чак толкова дългия ми живот, съм прекарала именно в този приветлив градец!
Няма да забравя как реших да се преселя временно там ...

Сами пристигаме
на този свят.
Така и си отиваме.
Посрещат ни,
изпращат ни... ...

Стон.
Сетен дъх
и обреченост.
Вяртър в листата крещи.
На вратата житейска ...

И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен ...

Светлина ме облива
и разтваря мечтите ми
на малки точици
от изгреви в залези
преминават лъчи ...

Сенки
Сенките на спомени прегръщам,
силуети-грешници ридая,
връщам се отново същия,
но могъщ... живея и мечтая! ...

Трепет
Тръпна от захлас в полумрака,
здрача е лениво сив...
Без да докосвам спомени,
се сгушвам плахо до сърцето ти ...

Луната плавно пак проточва шия
и любопитно вглежда се във моите очи
сякаш съдник е..или месия
и чака някой да сгреши.
Но днес... напразно в мен наднича ...

Очакване
Раняваш ме с ръждиво острие,
със заминаването си внезапно,
със липсата на двете ти ръце,
със миглите, ...

Преди разсъмване е нежно,
Дъждът измил небето сиво,
сега е спрял... така е тихо!
И по асфалта във сребристо
блестят на капките крилата... ...

Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала ...

От дъжд на вятър
ще изгрее слънце.

Не те ли е срам?
Какво е това?
та ти за мене беше идол-
защо,кажи ми-
сега те виждам коренно различен, ...

Всичко е позволено-
на война и в любовта,
няма правила,
нито забранени са-
ударите под кръста, ...

Казваш ми че все съм спяла
че ти за мен все си готов.
Чудиш се-за кой съм копняла,
и дали нямам друга любов.
Ама какви са тези въпроси ...

Слънцето се скри,
веднага щом зърна твоето лице,
явно знаеше ,че буря ще се разрази,
дори мълния,че ще се разбеснее!
И избяга,скри се в небесата. ...

Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод, ...

Прекалено близо си до мене ти,
задушаваш ме,нима е възможно това?
От деня в който се появи,
си мисля,че с всяка дума непрестанно пак и пак греша...
Прекалено близо съм до теб, ...

Спомени, спомнени, болезнени рани,
махнете се, вървете си, не сте ми потребни!
Освободете сърцето ми, кой ви покани,
кой ви накара да живеете в мене?
И сутрин, когато очите отворя, ...

Миг уловен
Привлечена съм от небето,
от тази необятност странна.
Отправям взора там, където
звезда искряща бързо падна. ...

Защо на прелестните хора
случва се да изживяват
толкова сетивно
само двата си сезона.
Вещерско равноденствие, ...

И всеки път, когато ми е трудно,
когато падна изтощена и боли,
когато се изгубя и е тъмно,
аз мисля за утрешните дни.
На колене пред него не оставам, ...

Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките ...

Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята ...

Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.
Кратък поглед. Трепет. Две ръце. ...