Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения, ...

В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си. ...

За тебе нищо не е просто то,
ни дъжда е просто дъжд,
ни планината просто планина е,
ни росата просто е роса,
ни обривът е просто цвят на есента, ...

Красотата отвъд себе си, твори Себе си
и се вселява в Себе си и става плът,
и бива разпъвана,
и възкръсва за да изпълни пророчеството.
Тя не е симетрията, а нейното нарушение. ...

Обичам те, с целият си егоизъм,
с целият си страх,
с нечистата си съвест,
с цялата тревожност
и с неспокойствието си, ...

Ш'са набалбоча,
като щатски битник.
От смях със кеф
ша са налея.
В Кама Сутра ...

Живея в дом - Перфект! Ту жур!
Тук работят неуморно санитарите.
Простете ми, отивам в Байконур,
че пак ще излети без мен Гагарин.
Любувах се на бронята челичена. ...

Силата на любовта
преобръща твоята съдба.
Подарява ти криле,
или къса твоето сърце.
Болка непреодолима, ...

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.
С окови зли е оковано ...

Жадувам те -
като напукана земя сълзите дъжд
на небето благодатно.
Мечтая те -
като затворена в клетка птица ...

Нямах си работа, затуй ги създадох. Бяха двуизмерни и живееха в една
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизме ...

-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено. Тънките му
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...

глас забулен в мрак
нощен вой
хиена или куче
напред със егото
стремеж за first ...

И няма светлина,
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни ...

Защо ме караш, Боже, пак да плача,
Защо не може без сълзи да мине любовта,
Защо пак да стоя сама във здрача -
нали уж бе изскочил той от собствената ми мечта.
Не може ли без думи да се разберем, ...

Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...

Джазът лениво усуква
въздуха около мен.
Котката самотно спи
на края на дивана.
Бавно и леко търкалям ...

Отивам си. Неразбрана.
Не искам да ме спираш ти,
че птичето, което хвана,
отново иска да лети.
Аз винаги ще те обичам. ...

Мои чувства и мои надежди,
лека нощ, заспете след тежкия път,
приютени в постелята нежна,
не успя да ви смаже светът!
Починете от дневните битки, ...

Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...

Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята, ...

Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват, ...

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...