Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...

Мразя да пазя вещи,
думи и чувства за утре.
Обичам дългите срещи
в които незнам че е сутрин.
Ноща я ползвам за ден, ...

Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо. ...

Усещам, че умирам
Защо, когато усетих, че умирам
ти казах, че те обичам?
Не трябваше да чакам досега,
когато го разбрах, ...

Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии. ...

Няколко думи...само няколко думи.
И вече нямаш почва под краката си.
Разбираш, че сгрешил си.
Но късно е.
И извинението е даже безпредметно. ...

Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели ...

Полулегнала, заръмжала,
любовта ми за скок се приготви,
стисна пръсти до бяло,
изскубна последните котви.
С опашка по пода потропа, ...

Разрови се в огнището
на нашата любов с голи ръце...
Хайде,разрови и нямери ми
въглени живи от нашата любов.
Стъпи в Жарта от чувства, ...

СЪН
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива ...

Ще взривя ябълката на раздора
само да я разбера къде расте,
ще инжектирам в тялото си противоотрова,
за да не успее и моята душа с гняв да натрови.
Искам да убия страха, ...

Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.) ...

Дъждът се изсипа като из ведро.
После спря така бързо, както и дойде,
и се усмихна лятно слънце.
Въздухът стана свеж и приятен.
Подканва те да излезеш навън. ...

Ела в покоите ми принце мой,
ела при мен - аз искам да съм твоя.
Ще забравя за честта си тази нощ -
вземи ме, отведи ме в рая.
Разкъсай дрехите ми с дива страст, ...

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден. ...

Защо трябва да говоря,
Да обяснявам,да умолявам?
Не съществува ли едно движение,
Което да казва всичко?
Има! ...

Ритъмът те хваща,
завладява,
обладава.
Нека тръгваме!
Изгревът иде, ...

Дъх ... поглед ... вкус
Чувство ... усещане ... желание
Нужда ... страст ... енергия
Доверие ... приятелство ... любов
Погледни ... усети ... разбери ...

/на златната рибка/
Искрено се помолих за здраве
и ти ми го изпрати.
Искрено си пожелах приятел
и ти ми го подари. ...

В двора, до навеса гръб опряла
виши снага старата черница.
Слушам до забрава, онемяла
как шуми и листи сгъва - чудна хубавица.
В стари векове, отдавна било ...

по Никола Гигов
Защо погалих с длан тревите -
да ме опари бащина поръка?
Или пък мамин поздрав - билка -
горчива спотаена мъка. ...

Звънят камбанките...
затишие пред буря,
по улиците гонят се листа,
човешки вопъл неугаснал
прелитa ниско над прахта. ...

Есенните листа закапаха по влажната улица. Вятърът пригласяше на стичащата се в канавката вода и галеше с ледени ласки оголените дървета. Сивото небе, намусено от дъждовните облаци, стенеше, а дъждът поеше земята. Суха, тя усещаше нечии стъпки да отекват в тишината. Той вървеше, потънал в размисли, ...

Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната
музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало
цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна
песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща ...

В угасващия пламък на мойте свещи,
в жестоката прегръдка на любовта,
тъгата по напразно пропилените срещи
в танц греховен с тъмнината на нощта.
В илюзията на малката принцеса, ...

1.В живота си на заден план ме постави-
дали въобще ти е пукало за мен?
Затвори вратата и вече ме забрави-
отдавна ли чакаше този ден?
2.Лъжец си и ти го признавам ...

Нима не знаеш-перфектни хора няма
всички сме просто прах и дим.
Животът ти е огромна,приказна измама,
душата ти погребана под тоновете грим.
Карнавал на суетата,клоуни без сърца ...

Лицата са само рисунки от пламък,
изящна украса вдълбана във камък.
Ирландският вятър пламъкът брули,
но виждал е камъкът толкова бури.
И в белег прелива една светлосянка ...

Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
> ...

Една любов-отронена сълза.
Една история-несбъдната мечта.
Пристан намирам в познати лица.
Слънчеви спомени бродят в нощта.
Нощни надежди във чисти сълзи ...

Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ? ...

Ти сън не спиш,
живота ми да "тровиш"!
Какво печелиш или губиш?-
ти ще отговориш....
В душата ми отрова пръскаш, ...

Защо ме гледаш така
загледано никъде,тръгнало нанякъде
и защо ми се хилиш надменно,
иронични думи в лицето ми стреляш?
Рискувах всичко ...

Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...

Почувствa ли
несигурността ми,
когато те прегърнах,
чу ли я как скимти
и разяжда постепенно ...